2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1115
София, 12.12.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на двадест и девети ноември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Мария Славчева
ч.т.дело № 379/2012 г.
Производство по чл. 274, ал. 2, пр.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на И. И. Б., действаща като ЕТ с фирма „Амбулатория за индивидуална практика за първична помощ по дентална медицина – д-р И. И.”, [населено място] срещу Определение № 278 от 01.12.2011 г. по т.д.№ 213/2011 по описа на ВКС, ТК, Второ отделение.
В частната жалба са въведени доводи, че обжалваното определение е неправилно поради постановяването му в нарушение на материалния и процесуалния закон. Жалбоподателката поддържа, че неправилно е тълкуван института на „солидарен длъжник”, при което разделяйки солидарната отговорност на обикновена такава е направен извод, че като не е обжалвала първоинстанционното решение, въззивният съд не имал основание да се произнася по допустимостта на влязлото по отношение на нея решение.
Ответниците по частната жалба не са изразили становище по реда и в срока по чл.276, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на ВКС, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид доводите на страната във връзка с инвокираните оплаквания съобразно с правомощията си по чл. 278, ал. 1 и сл. ГПК и данните по делото, приема следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащо на касационно обжалване определение, поради което е процесуално допустима.
По същество частната жалба е неоснователна.
С обжалваното определение тричленният състав на ВКС, ТК, ІІ т.о. е оставил без разглеждане касационната жалба на настоящата жалбоподателка, подадена срещу решение № ІV-52 от 29.06.2010 г. по гр.д.№ 630/2010 г. на Бургаския окръжен съд.
В съобразителната част на определението е прието, че касационната жалба, подадената от настоящата жалбоподателка И. Б. е процесуално недопустима, тъй като тя не е обжалвала първоинстанционното решение и не се присъединила по реда на чл.265, ал.1 ГПК към въззивната жалба на Р. Д., една от трите ответници, признати с първоинстанционното решение за солидарно задължени към С. с нестопанска цел „А. център и бизнес инкубатор [населено място]” по издадения от първата и авалиран от вторите две запис на заповед от 12.08.2008 г. за сумата 30 886 лв. Посочено, че с обжалвания съдебен акт въззивният съд се е произнесъл само по иска срещу ответницата Д., но не и по иска срещу касаторката, а по довода й за солидарност на ответниците и задължението да се произнесе и по предявения срещу нея иск са изложени съображения, че солидарните длъжници са обикновени, а не необходими другари, поради което е недопустимо единият солидарен длъжник да обжалва постановеното решение по отношение на другия солидарен длъжник.
Определението е правилно.
При кумулативното обективно съединяване на искове се постановяват решения по всеки иск и поради това недоволната страна може да обжалва всяко от тях, ако има интерес от това. При неупражняване на това свое право тя трябва да понесе последиците от процесуалното си бездействие, т.е. необжалваната, неизгодна за нея част от решението да влезе в сила. При обикновеното другарство, каквото е налице при солидарните длъжници, еднаквото разрешаване на делата на другарите не е задължително, от което следва, че жалбата на единия не разпростира действието си по отношение на останалите другари. Тълкуването на разпоредбата на чл.269 ГПК дава основание да се приеме, че за разлика от нищожността, която може да бъде обявена за цялото решение, при недопустимостта важи ограничението, че обезсилването може да се постанови от въззивния съд само относно обжалваната му част. Именно последната хипотеза е налице в разглеждания случай поради необжалване на първоинстанционното решение в останалата му част от другите две ответници, в т.ч.и от настоящата жалбоподателка, което налага извода, че същата не е процесуално легитимирана да обжалва постановеното въззивно решение. До този извод е достигнал и предходният тричленен състав на ТК на ВКС и затова постановеното от него определение следва да бъде потвърдено.
Водим от горното настоящият състав на ВКС, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 278 от 01.12.2011 г. по т.д.№ 213/2011 по описа на ВКС, ТК, състав на Второ отделение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: