2
определение по ч.гр.д.№ 395 от 2012 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 460
София, 24.09.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на деветнадесети септември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева ч.гр.д.№ 395 по описа за 2012 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Я. В. С. срещу определение от 19.12.2011 г. на Софийския апелативен съд по гр.д.№ 90 от 2011 г., с което е оставена без уважение молбата на Я. С. за изменение на постановеното решение в частта за разноските чрез намаляване на присъдените на насрещните страни разноски за адвокат.
В жалбата се излагат съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт и се моли същият да бъде отменен.
В писмен отговор от 09.07.2012 г. ответникът по частната жалба [фирма] оспорва същата.
Ответниците по частната жалба Г. А. С., И. С. С. не вземат становище по нея.
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение счита следното: Частната жалба е допустима: подадена е от легитимирано лице /ищец по делото/, в срока по чл.275, ал.1 от ГПК и срещу акт на въззивен съд, който подлежи на касационно обжалване съгласно чл.274, ал.2 от ГПК във връзка с чл.274, ал.1, т.2 от ГПК във връзка с чл.248, ал.3 от ГПК /тъй като е за изменение в частта за разноските на въззивно решение, което съгласно чл.280 от ГПК подлежи на касационно обжалване/.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна: С обжалваното определение въззивният съд е оставил без уважение искането за изменение на решението в частта му, с която Я. В. С. е осъден да заплати на Г. С. и И. С. разноски в размер на 1670 лв. на всеки един от тях и на [фирма] разноски в размер на 1290 лв. Разноските са присъдени на основание чл.78, ал.2 от ГПК, поради факта, че въззивният съд е потвърдил решението на първоинстанционния съд, с което са отхвърлени предявените от Я. С. срещу Г. С. и И. С. искове по чл.93, ал.3 от ЗЗД за сумата 61 000 лв. и срещу [фирма] иск по чл.92, ал.1 от ЗЗД за сумата 42 000 лв.
Правилно съдът е приел, че ответниците са направили разноски за адвокат при въззивното обжалване на решението: По делото са представени договори за правна защита и съдействие № 0033799, № 0033800 и № 0033801 от 06.2010 г. /намиращи се на листове 24, 25 и 26 от въззивното дело/, видно от които всеки един от ответниците по въззивната жалба е направил разноски за адвокат в размер на 2 710 лв. Договорите са подписани не от ответниците, а от И. Й. Г., за която не е представено пълномощно, че може да представлява ответниците, но чийто действия са потвърдени от ответниците с нарочна декларация, намираща се на лист 37 от делото на въззивния съд. В договорите изрично е отбелязано, че сумите са заплатени. В този смисъл невярно е твърдението на жалбоподателя, че такива договори няма, че представените по делото договори не са сключени от лица, които са страни по делото или техен пълномощник и че няма доказателства за плащане на адвокатското възнаграждение.
Правилно е определен и размерът на дължимите суми за разноски: От общо уговорените и платени в договорите за правна помощ и съдействие суми /2 710 лв. за всеки един от тримата ответници/ съдът е присъдил само минималното адвокатско възнаграждение по Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения: Съгласно чл.7, ал.2, т.4 от Наредбата, за иска с цена 61 000 лв. минималното адвокатско възнаграждение е 1670 лв. /650 лв. плюс 2 % за горницата над 10 000 лв./, а за иска с цена от 42 000 лв. минималното възнаграждение е 1290 лв./650 лв. плюс 2 % за горницата над 10 000 лв./. Поради това неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че са присъдени прекомерни разноски и съответно неоснователно е искането му за намаляване на тези разноски.
Неоснователно е и твърдението, че на ответниците С., които са съпрузи, следва да се присъди само едно възнаграждение за адвокат. Съгласно чл.78 от ГПК при отхвърляне на иска всеки един от ответниците по делото, независимо дали участва в него като обикновен или необходим другар на останалите ответници, има право на разноски за един адвокат.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение от 19.12.2011 г. на Софийския апелативен съд, постановено по гр.д.№ 90 от 2011 г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.