О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 699
София, 21.12.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети декември две хиляди и дванадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
ч. гр.дело N 655 /2012 г.:
Производство по чл.274,ал.2,предл.2 вр. чл.280,ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Мюсюлманското изповедание със седалище [населено място] и Мюсюлманското настоятелство в [населено място], [община], област С. срещу определение № 311 от 05.10.2012 г., постановено по гр. д. № 661 /2012 г. на Върховния касационен съд, второ гражданско отделение, изменено с определение № 420 от 22.11.2012 г. в частта за разноските, с което е оставена без разглеждане като недопустима касационната жалба на частните жалбоподатели срещу въззивно решение № 143 /27.04.2012 г.по възз. гр.д. № 501 /2011 г. по описа на Смолянски окръжен съд.
Частните жалбоподатели твърдят, че обжалваното определение е незаконосъобразно и излагат доводи за това.
Насрещната страна [фирма], [населено място] в писмен отговор оспорват доводите за незаконосъобразност в частната жалба: че цената на иска се посочва от ищеца с предявяването на исковата молба и може да да се повдига от ответника или служебно от съда най-късно в първото съдебно заседание, от този момент посочената от ищеца или определена от съда цена става окончателна и не може да бъде променяна освен в случай на изменение на цената на иска, каквото в случая няма, че различните данъчни оценки след предявяване на иска нямат значение за цената му и нови представени данъчни оценки не следва да бъдат обсъждани, че в случая е от значение определената данъчна оценка от вещо лице съгласно ЗМДТ, съгласно която е налице пречката, предвидена с изменението на чл.280,ал.2 ГПК.
За да постанови обжалваното определение, съставът на ВКС е приел, че разпоредбата на чл.280,ал.2 ГПК установява минимален праг на цена на иска 5 000 лева, че разпоредбата е императивна и че съгласно нея не подлежат на касационно обжалване решения на въззивен съд с цена на иска под 5 000 лева, че на л.86 от производството пред районния съд е представена данъчна оценка изх. № 006 /25.02.2003 г. , издадена от ТДД – С. – ДП З., сочеща, че имотът е с данъчна оценка 4 056 лева; искът е предявен на 01.03.2007 г., поради което по отношение цената на иска се прилага разпоредбата на чл.55,ал.1,б.„б” ГПК (отм.), съгласно която цената на предявения иск за собственост е в размер на 1 /4 от данъчната оценка на имота, в случая цената е 1 014 лева; по делото е прието и заключение на вещо лице със задача да даде заключение за размера на данъчната оценка на имота, предвид определянето на цената на иска, вещото лице е посочило размер от 5 800 лева и ако тази сума се има предвид за определянето на цената на иска, то той в момента на неговото предявяване е в размер на 1 450 лева, т.е. отново под 5 000 лева, доколкото цената на иска се определя към момента на предявяването му. Тази сума като цена на иска обосновава извода на съда, че обжалването на въззивното решение пред касационната инстанция е недопустимо поради цена на предявения иск под 5 000 лева с оглед разпоредбата на чл.280,ал.2 ГПК.
Настоящият състав намира частната жалба за допустима, но неоснователна по следните съображения:
Касационната жалба е подадена на 30.05.2012 г. срещу въззивно решение, с което въззивният съд се е произнесъл по установителен иск за собственост и по ревандикационен иск, които са оценяеми.
Следователно следва да бъде извършена преценка за допустимостта на касационното обжалване по правилото на чл.280,ал.2 ГПК в редакцията на нормата, приета с ДВ бр.100 от 21.12.2010 г., в сила от същия ден, съгласно която не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лева.
Първоинстанционното и въззивното производство са се развили по ГПК от 1952 г. (отм.), т.к. исковата молба е подадена на 01.03.2007 г.
Цената на разгледаните искове – установителен иск за собственост за поземлен имот и ревандикационен по чл.108 ЗС, които са оценяеми, се определя към момента на предявяването им (2007 г.) съгласно разпоредбата на чл.55,ал.1,б.„б” ГПК от 1952 г. (отм.) (изм. на б. „б” – Изв., бр. 90 от 1961 г., доп. – ДВ, бр. 37 от 1996 г.) според която по искове за собственост цената на иска се определя върху 1 /4 от данъчната оценка за облагане с данък върху наследствата, а ако няма такава върху 1 /4 от пазарната цена на имота.
Ищецът не е представил данъчна оценка, но с исковата молба е поискал такава да бъде определена със заключение на вещо лице. Съдът е уважил искането, до делото е изготвено заключение на съдебно-техническа експертиза, съгласно която (л.69) данъчната оценка на процесния поземлен имот с пл.н. 562 с площ 10 666 кв.м. (10.666 дка) по ПУП на [населено място] е 5 800 лева. Заключението е изслушано в присъствието на представители на страните, не е оспорено от тях и е прието от съда в открито съдебно заседание на 17.10.2007 г. (л.214). По делото с преписи от нотариални производства е приета и данъчна оценка за процесния имот за 2003 г. в размер на 4 056 лева (л.86), послужила в нотариалните производства, правилен е доводът на частните жалбоподатели, че тя няма значение за цената на иска, т.к. е издадена за предишна година.
Съгласно правилото на чл.55,ал.1,б. „б” ГПК от 1952 г. (отм.) цената на установителния иск за собственост е в размер на 1 /4 от 5 800 лева, което е равно на 1 450 лева. Цената на ревандикационният иск за част от процесния имот с площ 2.2 дка, е по-ниска (4-5 пъти). Исковете не са изменяни по размер.
Съгласно чл.56 ГПК от 1952 г. (отм.) (както и съгласно чл.70 от действащия ГПК) цената на иска се посочва от ищеца и се определя най-късно в първото съдебно заседание по делото съгласно правилото на чл.55 ГПК (отм.), след което остава неизменна. След това в хода на производството въпросът за цената на иска не може да се повдига.
Съдът е възприел данъчната оценка, изготвена в съответствие с правилото на чл.55,ал.1,б.„б” ГПК от 1952 г. (отм.) по искане на ищците (частни жалбоподатели в настоящото производство), поради което доводът на частните жалбоподатели, че данъчната оценка следвало да бъде издадена от общината, наведен едва с касационната жалба, не следва да бъде обсъждан.
Съгласно цитираното правило на чл. чл.56 ГПК от 1952 г. (отм.) (и това на чл.70 ГПК), че цените на исковете се посочват от ищците, определят се към момента на предявяването им и могат да се обсъждат най-късно в първото съдебно заседание, доводът на частните жалбоподатели, че по-високите данъчните оценки за следващи години имат значение за цената на иска, е неоснователен, а сочената по-късна по-висока данъчна оценка е неотносима към процесуалния въпрос за цената на исковете, предявени през 2007 г..
Допустимостта на касационното обжалване се преценява към момента на подаване на касационната жалба съгласно приложимите в този момент разпоредби, поради което в случая е приложимо правилото на чл.280,ал.2 ГПК в редакцията, приета с ДВ бр.100 от 21.12.2010 г.. Поради това е неоснователен доводът на частните жалбоподатели, че т.к. исковете са предявени през 2007 г. и производствата пред първата и въззивната инстанции са се развили по правилата на ГПК от 1952 г. (отм.), то и касационното производство е допустимо, защото по този закон (отменения ГПК) е бил предвиден безпрепятствен достъп до касационно обжалване. Без значение за допустимостта на подадената касационна жалба е и че вече е било допускано касационно обжалване по предишна касационна жалба срещу първото въззивно решение по делото (по касационна жалба, подадена на 24.11.2008 г.), доколкото с първото касационно решение производството по делото не е приключило, а делото е върнато за ново разглеждане.
Правилото на чл.280,ал.2 ГПК урежда като критерий за допустимост на касационното обжалване на оценяемите искове единствено тяхната цена и не придава значение на други (обществени) критерии за значимостта на спора, поради което доводът на частните жалбоподатели за обществената значимост на спора е неотносим към спорния процесуален въпрос.
От изложеното следва извод, че цените на двата оценяеми иска са под 5 000 лева, съгласно правилото на чл.280,ал.2 ГПК в редакцията, приета с ДВ бр.100 от 21.12.2010 г., въззивното решение, което е постановено по искове, всеки един от които е с цена под 5 000 лева, не подлежи на касационно обжалване и съгласно правилото на чл.286,ал.1,т.3 ГПК такава касационна жалба следва да бъде върната.
Поради което частната жалба е неоснователна, а обжалваното определение е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода от това производство частните жалбоподатели нямат право на разноски, а ответникът по частната жалба не претендира разноски и не е доказал, че е направил такива, поради което разноски не следва да му се присъждат.
Воден от изложеното настоящият състав
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 311 от 05.10.2012 г., постановено по гр. д. № 661 /2012 г. на Върховния касационен съд, второ гражданско отделение.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.