2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1178
София,. 28.12.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми декември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
ч.т.дело № 593/2012 година
Производство по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Министъра на регионалното развитие и благоустройството като представител на Държавата против определение № 1031 от 09.05.2012 г. по гр.д.№ 2 102/2011 г. на Софийски апелативен съд, с което по реда на чл.248, ал.1 ГПК е изменил в частта за разноските постановеното по делото решение № 1777 от 22.11.2011 г., като е осъдил частния касатор да заплати на [фирма], [населено място] разноски за въззивното производство в размер на 3 000 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
В частната жалба са въведени доводи за процесуална незаконосъобразност на определението поради постановяването му в нарушение на чл.80 ГПК, поради което се иска отмяната му.
Ответната страна [фирма] изразява становище за неоснователност на частната жалба и моли да се потвърди въззивното определение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение като взе предвид изложените основания за касационно обжалване и след проверка на данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащо на касационно обжалване определение, поради което е процесуално допустима.
По същество частната жалба е неоснователна.
Съобразно разпоредбата на чл. 80 ГПК страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. В противен случай тя няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските. В случая съставът на апелативният съд не се е произнесъл по своевременно направеното искане за присъждане на разноски, затова е бил сезиран с молба от ищеца по делото за тяхното присъждане.
Няма спор, че не е представен списък на разноските.
Настоящият състав на ВКС приема, че непредставянето на списък на разноските не лишава страната от правото да и бъдат присъдени сторените разноски. Съчетаното тълкуване на разпоредбата на чл.80 ГПК и тази на чл.248, ал.1 ГПК дава основание да се приеме, че липсата на списък по чл.80 ГПК съставлява процесуална пречка да се иска изменение на решението в частта за разноските чрез пререшаване на въпроса за размера им, но не и за допълването му при пропуск на съда да се произнесе по отговорността за тях, което му задължение произтича от императивната разпоредба на чл.81 от ГПК при своевременно заявено искане за тяхното присъждане. В този смисъл са и постановените от ВКС Оопределение № 904 от 21.12.2011 г. по т. д. № 792/11 г. I т. о.; Определение № 124 от 12.03.2012 г. по ч.гр.д.№ 81/2011 г., І г.о.; Определение № 643 от 15.12.2010 г. по ч.гр.д.№ 646/2010 г., ІІІ г.о., Определение № 353 от 07.05.2012 г. по ч.т.д.№ 299/2012 г., ІІ т.о. и др. В настоящият случай искането за присъждане на разноски е заявено своевременно, по делото са представени доказателства за тяхното извършване, което налага извода, че като е допълнил решението си в частта за разноските, въззивният съд е постановил правилен съдебен акт и същият следва да бъде потвърден.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1031 от 09.05.2012 г. по гр.д.№ 2 102/2011 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: