Р Е Ш Е Н И Е
№ 454
София, 04.01.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при участието на секретаря Цветанка Найденова, изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 963 по описа за 2011г. и приема следното:
Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационната жалба на адв.Ц. като процесуален представител на С. „Н. с. н. и.” /НСНИ/ София срещу въззивното решение на СГС от 05.V.2011г. по в.гр.д. № 264/2011г. Касационно обжалване на решението е допуснато с определение № 654/01.VІ.2012г. на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК по въпроса „кой орган на управление при юридически лица с нестопанска цел е компетентен да съкрати длъжност, записана в устава – общото събрание или УС”.
Ответницата по касационната жалба Г. Н. Н. от София е заела становище за нейната неоснователност. Претендира разноски.
За да се произнесе по касационната жалба, ВКС на РБ съобрази следното:
С атакуваното решение СГС е потвърдил решението на СРС от 09.VІІІ.2010г. по гр.д. № 2895/2010г. в частта, с която искът по чл.344 ал.1 т.3 от КТ е отхвърлен за сумата над 6896.52лв. и частично за разноските, отменил е решението в останалите му части и вместо него е постановил друго, с което е уважил предявените от Г. Н.Н. срещу НСНИ искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 – 3 от КТ, този по т.3 – за сумата 6896.52лв., ведно със законната лихва до изплащането й, и е присъдил разноски.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че трудовото правоотношение между страните за длъжността „изпълнителен директор” е прекратено със заповед № 5/16.ХІ.2009г., връчена на същата дата, на основание чл.328 ал.1 т.2 от КТ – поради съкращение в щата. Уволнението е незаконно, тъй като съкращаването на длъжността, изрично уредена в устава на сдружението, е взето от неоправомощения за това УС, а не от компетентния орган – общото събрание, тъй като премахването на длъжността, предвидена в устава на сдружението, по същество е изменение на устава.
По поставения от касатора въпрос, по който е допуснато касационно обжалване, ВКС на РБ счита следното:
Съкращаване на щата като основание за уволнение е премахване на част от предвидените за заемане от работници/служители позиции. То се осъществява от оправомощения за това орган – със закон, с друг нормативен акт, с устав или по друг предвиден от орган на работодателя начин. С оглед на това преценката в тази насока е конкретна за всеки случай при наличието на спор. В разглеждания случай в чл.28 ал.3 от Устава на НСНИ е предвидено, че в работата на управителния съвет участва и изпълнителен директор, който се назначава от УС. Следователно съществуването на тази позиция е предвидено в устройствения акт на С., приеман от върховния му орган на управление – общото събрание /виж чл.19 ал.1 т.1 от Устава/, с оглед на което и премахването й е в компетенциите на същия орган, тъй като то представлява изменение на Устава и тъй като такова изрично правомощие не е предоставено на УС.
С оглед този отговор се налага извод, че атакуваното въззивно решение е правилно. Уволнението на ищцата от заеманата от нея длъжност „изпълнителен директор” при ответното Сдружение е извършено при липсата на съкращение на длъжността, тъй като решението за това е взето от неоправомощен орган – УС. Неоснователни с оглед изложените съображения са оплакванията на касатора в жалбата му. От разпоредбите на чл.29 ал.1 т.14 и т.19 от Устава на НСНИ, според които УС взема решения по текущи въпроси, засягащи дейността на С., и назначава изпълнителен директор и други щатни сътрудници, определя техните правомощия и възнаграждението им, и на чл.18 ал.1, в която сред органите на С. не е изпълнителния директор, не следва правомощие на УС да премахва процесната длъжност, въпреки че на него му е предоставена функция да ръководи и организира цялостната дейност на С.. Без значение е дали длъжността е задължителна или не – ако за изпълнението й е назначено лице, уволнението му на основанието по чл.328 ал.1 т.2 пр.2 КТ предпоставя премахването й от общото събрание на членовете на С.. Без значение е и обстоятелството, че в ЗЮЛНЦ не е предвидена такава длъжност. С оглед функцията на УС да привежда в изпълнение решенията на ОС /чл.29 ал.1 т.3 от Устава/, не налага друг извод и твърдението, че дори длъжността да бъде премахната от ОС, тя ще продължи да съществува докато не бъде премахната и от щатното разписание от УС.
Неоснователно е и оплакването за допуснато процесуално нарушение, изразяващо се в необсъждане на всички доказателства и възражения на касатора. Решаващият извод на въззивния съд е направен при преценка на относимите към него доказателства, доводи и възражения и е обоснован. Ето защо и на основание чл.293 ал.1 ГПК атакуваното решение следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78 ал.3 ГПК на касатора не се следват разноски. На основание чл.78 ал.1 ГПК на ответницатна по касация следва да бъдат присъдени 1200лв. разноски за настоящата инстанция съобразно договор за правна защита и съдействие, представен с отговора и по реда на чл.287 ал.1 ГПК.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решението на СГС, ГО, ІІ-б въззивен състав, постановено на 05.V.2011г. по гр.д № 264/2011г.
ОСЪЖДА С. „Н. С. Н. И.” София да заплати на Г. Н. Н. от София 1200лв. разноски.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: