2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 13
гр. София, 10.01. 2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на 19 декември през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян БАЛЕВСКИ ч. т. дело №895 по описа за 2012г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. с чл.248 ал.3 ГПК .
Образувано е по частна жалба на [фирма]- [населено място] срещу определение от 21.09.2012 по гр.д. №14 610/11 г. на Софийски градски съд, В ЧАСТТА, с която е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за изменение на постановеното по делото въззивно решение от 21.03.2012 г. по реда на чл.248 ГПК в частта за разноските като съдът присъди на основание чл. 78 ал.8 ГПК юрисконсултско възнаграждение в размер, съобразно чл.7 т.2 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Навежда се оплакване за неправилност на обжалваното разпореждане, доколкото съдът е отказал да присъди сумата в пълнодължимия й размер от 750 лева като е счел същата за основателна само до размера на 300 лева, а за разликата е оставил без уважение молбата по чл.248 ГПК.
Ответната страна не изпраща писмен отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 от ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт от кръга на посочените в чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. с ал.2 , изр.1 ГПК.
Разгледана по същество, тя е неоснователна.
За да постанови обжалваното определение В ЧАСТТА, с която е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за изменение на постановеното по делото въззивно решение от 21.03.2012 г. по реда на чл.248 ГПК в частта за разноските, въззивният съд е счел същата за основателна само до размера на 300 лева-общо като възнаграждение за представляване на ответника в процеса пред втората инстанция. Решаващият състав се е позовал на това, че процесуалните действия на юрисконсулта в конкретния процес се изразяват само в представяне на отговор на въззивната жалба.
Настоящият съдебен състав споделя така изложените съображения като отчита и факта, че сборът на присъденото юрисконсултско възнаграждение пред първата инстанция – 600 лева и това определено от въззивния съд-300 лева значително надхвърля определения от чл.7 т.2 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимум от 750 лева. Искът е за сумата от 20 000 лева-обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП предявен е от пострадалата М. Василева Т. ЕГН: [ЕГН] срещу [фирма]- [населено място] в качеството му на застраховател на ГО на делинквента и е уважен за сумата от 5000 лева като за остатъка от 15 000 лева е отхвърлен.
С оглед изложеното обжалваното определение се явява законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение от 21.09.2012 по гр.д. №14 610/11 г. на Софийски градски съд в обжалваната част
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.