3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 46
София, 21.01.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на четвърти януари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Мария Славчева
ч.т.дело № 679/2012 г.
Производство по чл. 274, ал. 2, пр.1 във вр. с ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по подадени частни жалби от [фирма] и от [фирма] срещу определение № 1246 от 07.06.2012 по т.д.н. № 2101/ 2012 г. на Софийски апелативен съд, с което са оставени без разглеждане подадените от тях въззивни жалби срещу Решение № 68 от 12.03.2012 г. по т.д.н.№ 145/2012 г. на Благоевградския окръжен съд досежно началната дата на неплатежоспособността на [фирма] – [населено място] и е прекратено въззивното производство.
В частната жалба на [фирма] се поддържат доводи за постановяване на въззивното определение в нарушение на чл.613а, ал.2 ТЗ, поради което се иска отмяната му. Застъпено е становището, че с цитираната разпоредба законодателят е разширил кръга на третите лица, легитимирани да обжалват решенията по чл.625 и сл.ТЗ, и като е признал това право и на тези от тях, чиито вземания са обезпечени със залог или ипотека, не е предвидил изрично, че третите лица трябва да имат вземане от несъстоятелния длъжник, както било прието с обжалваното решение поради извършеното стеснително тълкуване на цитираната разпоредба от въззивния съд.
В частната жалба на [фирма] е наведено оплакване за незаконосъобразност на въззивното определение и за допуснати с него нарушения на съществени процесуални правила. Частният жалбоподател е развил доводи, че в негова полза е издадена заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК срещу несъстоятелния търговец, осъден солидарно с кредитополучателя по договор за банков кредит, която заповед удостоверявала наличието на изискумемо негово вземане, легитимиращо го с правото да обжалва решението на съда по несъстоятелността.Наред с това са развити и аналогични на изложените от първия жалбоподател съображения във връзка с легитимацията му по чл.613а, ал.2 ТЗ, произтичаща от качеството му на ипотекарен кредитор.
Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, след като прецени данните по делото и доводите в частната жалба, приема следното:
Частните жалби са подадени от надлежни страни в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и са процесуално допустими.
Частните жалби по същество са неоснователни.
В съобразителната част на обжалваното определение е посочено, че и двете банки нямат вземания към длъжника в производството по несъстоятелност [фирма], обезпечени с ипотеки, каквото е законовото изискване на чл.613а, ал.2 ТЗ, тъй като вземанията, които те имат, са към друго лице, чийто дългове едноличният търговец е обезпечила със свой имот. Застъпено е становището, че законът има предвид само заложните и/или ипотекарните кредитори на длъжника в производството по несъстоятелност, но само когато този длъжник е обезпечил свой собствен дълг, а не обезпечено вземане изобщо, без оглед на това кой е носителят на обезпеченото задължение. По съображения, че в ТЗ липсва изрична правна норма, предоставяща право на въззивно обжалване на неучаствало в производството лице, извън тези, изчерпателно посочени в чл.613а, ал.2 ТЗ, апелативният съд е приел, че подадените въззивни жалби от двете банки следва да бъдат оставени без разглеждане.
Обжалваното определение е правилно.
Поддържаният от жалбоподателя [фирма] довод, че нормата на чл.613а, ал.2 ТЗ следва да се тълкува разширително и в кръга на легитимираните да обжалват решението по чл. 625 и сл. ТЗ решение следва да се включат и тези трети неучастващи в производството лица, чиито вземания са основани на неоспорен съдебен акт – заповед за изпълнение, издадена при действието на ГПК (Д. в. бр. 59/2007 г.), е неоснователен. Изискването на закона вземането, заявено от трето, неучаствало в производството по несъстоятелност лице да произтича от влязло в сила съдебно решение, не е изпълнено, тъй като заповедта за изпълнение не се ползва със силата на пресъдено нещо, присъща на съдебните изпълнителни основания, които всъщност има предвид разпоредбата на чл.613а, ал.2 ТЗ. Касае се до специална процесуална норма, която не може да се тълкува разширително, както правилно е прието с обжалваното определение. От общото законово изискване за наличие на изискуемо вземане по търговска сделка като предпоставка за откриване на производство по несъстоятелност следва и извода, че в кръга на лицата по чл.613а, ал.2 ТЗ не са включени лицата, които макар и да имат качеството на ипотекарни кредитори на несъстоятелния търговец, предоставеното от последния имущество обезпечава чужд, а не свой собствен дълг, какъвто е и разглеждания случай.
По изложените съображения настоящият състав приема, че подадените частни жалби са неоснователни, поради което обжалваното с тях определение следва да бъде потвърдено.
Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1246 от 07.06.2012 по т.д.н. № 2101/ 2012 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: