О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 73
гр.София, 25.01.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
двадесет и трети януари две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 27/ 2013 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.2 ГПК.
Образувано е частна жалба на Е. К. Н. срещу определение на Плевенски окръжен съд № 1558 от 16.11.2012 г. по ч.гр.д.№ 982/ 2012 г., с което е оставена без разглеждане жалбата й против разпореждане от 19.09.2012 г. по гр.д.№ 1875/ 2007 г. на Плевенски районен съд. С въпросното разпореждане първоинстанционният съд е отхвърлил искането на частната жалбоподателка за издаване на препис от решението по делото със заверка за влизане в сила по съображения, че решението не е станало окончателно.
Жалбоподателката поддържа, че въззивното определение е неправилно, като излага съображения, свързани с влизане в сила на първоинстанционното решение по съществото на делото. По отношение на разпореждането на районния съд поддържа, че то се явява акт, който може да бъде оспорен с частна жалба.
Ответната страна Г. Е. Н. оспорва частната жалба като счита, че решението по съществото на спора не е влязло в сила и правилно е отказано издаването на заверен препис от него.
Върховният касационен съд намира частната жалба за допустима, но за неоснователна.
Първоинстанционният съд постановява в хода на производството определения, само част от които подлежат на самостоятелно обжалване. Отделно от решението по същество на делото могат да се обжалват само изрично посочените в закона определения и преграждащите по – нататъшното развитие на делото – чл.274 ал.1 от ГПК. Правилността на всички други определения не може да се проверява в отделно производство.
Актът, с който първоинстанционният съд отказва да издаде препис от съдебно решение с отбелязване за влизане в сила, тъй като същото не е станало окончателно, не прегражда по-нататъшното развитие на делото, нито законът изрично предвижда самостоятелното му обжалване. Поради това частната жалба, подадена срещу такъв акт, се явява недопустима и не подлежи на разглеждане по същество. Същият извод е направен в атакуваното по настоящето дело въззивно определение, поради което то се явява законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение на Плевенски окръжен съд № 1558 от 16.11.2012 г. по ч.гр.д.№ 982/ 2012 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: