О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 64
гр. София, 08, 02, 2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на шести февруари две хиляди и тринадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
частно гражданско дело N 14/ 2013 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл.274 ал.2 изр.2 ГПК .
И. Д. Б. е обжалвала определението на Върховния касационен съд, второ гражданско отделение № 346 от 15.10.2012г. по гр.д.№ 642/2012г. по допустимостта на производството за отмяна.
Частната жалба е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното определение е прието, че не са налице предпоставките на процесуалния закон за допускане на молбата за отмяна за разглеждане. Тя не може да се подведе под фактическия състав на чл.303 ал.1 ГПК, тъй като доказателствата, които се представят са били обсъдени във влязлото в сила решение на Окръжния съд – М. и не са новооткрити , каквото е изискването на поддържаното отменително основание. Прието е също така, че по същество молбата за отмяна е насочена към извършване на проверка на правните изводи на съда, което е относимо към правилността на решението и е основание за отмяната му по реда на касационното обжалване, а не по извънредния способ на чл.303 ГПК.
В частната жалба се прави анализ на представените в производството за отмяна доказателства , но не са развити конкретни доводи за нарушение на процесуалните правила от състава на ВКС при преценката за допустимостта по чл.307 ал.1 ГПК.
С оглед изричното изискване на чл.306 ал.1 ГПК и утвърдената съдебна практика по приложението на разпоредбата, молбата за отмяна трябва да бъде мотивирана с навеждане на твърдения, покриващи отделният фактически състав на чл.303 ГПК, който молителят счита, че се е осъществил. Основанието на чл.303 ал.1 т.1 ГПК изисква обосноваване на тезата за откриване на доказателства, които са съществували при разглеждането на делото, относими са към твърденията на страната, приети от съда за недоказани и липсата на възможност тези доказателства своевременно да бъдат издирени, за да бъдат представени по делото при разглеждането му от инстанциите по същество. Само прилагането на писмени доказателства към молбата за отмяна не е достатъчно, за да се приеме за допустима от гледна точка на императивните изисквания, на които следва да отговаря, визирани в чл. 306 ГПК.
В разглеждания случай е правилна и преценката на състава на ВКС, че част от доказателствата, които са приложени към молбата за отмяна, включително и решение по гр.д.№ 491/91 г. на Районни съд – Б. са били представени по делото, следователно не могат да служат и като основание за отмяна. Този извод важи и за останалите доказателства, върху които се акцентира в частната жалба, също относими към производството по чл.32 ал.2 З. /отм./, проведено от наследодателя на молителката. Законосъобразен е и изводът на съда, че по своята същност , макар формално да се представят няколко документа, изложението в молбата се свежда до искане за преразглеждане на спора, което поради забраната на чл. 299 ал.1 ГПК би било възможно единствено при инстанционно обжалване, докато отменителното производство е средство за извънинстанционен контрол на влезли в сила решения и то само на изчерпателно изброените в закона основания.
С оглед на изложеното не са налице основания за отмяна на обжалваното определение и то следва да бъде потвърдено.
Воден от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определението на Върховния касационен съд, второ гражданско отделение № 346 от 15.10.2012г. по гр.д.№ 642/2012г. по допустимостта на производството за отмяна.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: