4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 106
София, 14.02.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети февруари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
ч.гр.дело №35/2013 година.
Производството е по чл.274, ал.2, изречение второ ГПК.
Образувано е по частна жалба от С. Н. С. от [населено място], област П., против определение №578/14.11.2012 г. по ч.гр.д.№450/2012 г. по описа на Върховния касационен съд, І г.о., с което е оставена без разглеждане частна касационна жалба от посоченото лице срещу определение №1627/08.6.2012 г. по ч.гр.д.№1563/2012 г. по описа на Варненския окръжен съд в частта, с която е отменено определение №6594/03.5.2012 г. по гр.д.№4403/2012 г. и е постановено изпращане на делото на Варненския районен съд като местно компетентен да се произнесе по исковете, като производството по ч.гр.д.№450/2012 г. на ВКС, І г.о. е прекратено.
С обжалваното определение тричленният състав на ВКС, І г.о., е приел, че обжалваното определение не прегражда развитието на делото, поради което то не подлежи на касационно обжалване. Изложени са изводи, че атакуемостта на определението, предвидена в чл.121 ГПК, сочи на приложението на нормата на чл.274, ал.1, т.2 ГПК, а именно че контролът на съдебния акт да е изрично предвиден в закона. По-нататък в изводите си съдът е приел, че разпоредбата на чл.274, ал.2 ГПК определя компетентност на ВКС само по отношение на определения, постановени за първи път от въззивна инстанция, респективно от друг състав на ВКС. Поради това е прието, че за определенията на първоинстанционния съд, чието обжалване с частна жалба е изрично предвидено в закона, в общия случай, контролът е двуинстанционен. Относно процесното въззивно определение е прието, че пътят за инстанционен контрол на определението във връзка с подсъдността е изчерпан.
Срещу горепосоченото определение е подадена частна жалба от ответника по исковата молба С. Н. С. с оплаквания за процесуална незаконосъобразност. Твърди се, че частният жалбоподател е поискал приложение на чл.123 ГПК и твърди, че обжалваното определение е неправилно като постановено при нарушаване на съдопроизводствените правила. Моли се за отмяната му и определяне за местно компетентен съд – Карловския районен съд.
Ответницата по частната жалба Н. И. П., посредством процесуалния си представител – адв. Р. М., е депозирала отговор по смисъла на чл.276 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложеното в частната жалба, взе предвид изложеното в отговора на ответницата в настоящото производство и с оглед разпоредбата на чл.274, ал.2, изречение второ ГПК, намира следното:
Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в законния срок. Разгледана по същество тя обаче е неоснователна.
Обжалваното определение на тричленния състав на ВКС, ІV г.о., е правилно. Законосъобразно, обосновано и при спазване на процесуалните правила тричленният състав на касационният съд е приел, че обжалваното определение не е от кръга на тези, които подлежат на обжалване. Определението на въззивния съд не е от категорията определения, които преграждат по-нататъшното развитие на делото/чл.274, ал.1, т.1 ГПК/, а доколкото в чл.121 ГПК, че определението във връзка с подсъдността може да бъде обжалвано от заинтересуваната страна, то процесуалният закон има предвид последващ инстанционен контрол, който е двуинстанционен. Този извод съответства с даденото разрешение в ТР №1 от 17.7.2001 г. по тълк.д.№1/2001 г. на ВКС ОСГК, според което определението за прекратяване на делото и изпращането му по подсъдност на друг съд – чл.92 и чл.93 ГПК/отм./ попада в категорията на прекратителните определения, и запазва силата си и при действието на чл.274, ал.1, т.т.1 и 2 ГПК, аналогичен на чл.213, б.б.”а” и “б” ГПК/отм./, както и на чл.121 ГПК, аналогичен на чл.93, ал.2, изречение последно ГПК/отм./.
Относно изложеното в частната жалба, че жалбоподателят иска приложението на чл.123 ГПК следва да се посочи следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 123 ГПК, Върховният касационен съд определя съда, пред който трябва да се предяви искът, само в случаите, когато компетентният съд не може да бъде определен по правилата на „тази глава”, т. е. по правилата на Глава Д. „Подсъдност”. В настоящата хипотеза това условие не е изпълнено.
В случая определянето на компетентния съд по спора е свързано с местната подсъдност на предявените искове. Решаването на този въпрос обаче е предмет на изрична правна уредба – чл. 120 ГПК, във връзка с чл.127, ал.2 СК – настоящ адрес на детето на страните по спора към момента на завеждане на делото, поради което не може да се счете, че са налице предпоставките на чл. 123 ГПК за определяне на компетентния съд от страна на Върховния касационен съд. Именно посоченото правило е съобразено от Варненски окръжен съд в определение №1627/08.6.2012 г. по ч.гр.д.№1563/2012 г., във връзка с определяне на местната подсъдност. Що се отнася до различието в застъпените от първоинстанционния и от въззивния съд становища, същото не може да обоснове приложимост на разпоредбата на чл. 123 ГПК.
Поради това частната жалба като неоснователна следва да се остави без уважение, а обжалваното определение – потвърдено.
Водим от изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение №578/14.11.2012 г. по ч.гр.д.№450/2012 г. по описа на Върховния касационен съд, І г.о., с което е оставена без разглеждане частна касационна жалба от С. Н. С. от [населено място], област П. срещу определение №1627/08.6.2012 г. по ч.гр.д.№1563/2012 г. по описа на Варненския окръжен съд в частта, с която е отменено определение №6594/03.5.2012 г. по гр.д.№4403/2012 г. и е постановено изпращане на делото на Варненския районен съд като местно компетентен да се произнесе по предявените искове.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: