3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 107
гр. София, 14.02.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на единадесети февруари през две хиляди и тринадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 46 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, ал. 1, вр. чл. 274, ал. 2, изр. първо ГПК.
Образувано е по частната жалба на К. Б. С. от [населено място], против определение № 2952 от 18 октомври 2012 г., постановено по ч.гр.д. № 3080 по описа на окръжния съд в гр. Варна за 2012 г., с което е оставена без разглеждане частната жалба на С. против определение № 12050 от 23 август 2012 г., постановено по гр.д. № 1433 по описа на районния съд в гр. Варна за 2012 г. за отхвърляне молбата на С. за предоставяне на правна помощ.
В жалбата се иска отмяна на обжалваното определение и предоставяне на правна помощ, тъй като жалбоподателката не притежава достатъчно средства и имущество за заплащането на адвокатско възнаграждение, за което представя декларация за семейно и материално положение и имотно състояние; жалбоподателката е инвалид втора група, живее заедно със съпруга си и двама пълнолетни синове; съпругът на жалбоподателката е безработен и заедно се издържат от пенсията й, която възлиза на 179,99 лева. Представя удостоверение от НОИ, експертно решение на ТЕЛК, договор за продажба на държавен недвижим имот от 1995 г. и декларация за семейно и материално положение и имотно състояние. Допълнително в молба за допускане на касационно обжалване се сочи, че определението на въззивния съд е неправилно, тъй като според приложеното копие на съобщението, определението на първата инстанция е било съобщено на частната жалбоподателка на 3 октомври 2012 г., поради което е неверен изводът на съда, че срокът за обжалване бил изтекъл на 4 септември 2012 г. Към допълнителната молба се представя копие от лицевата страна на съобщение за отстраняване на допуснати нередовности в искова молба, в което е отразено, че по искането съдът се е произнесъл с определение № 12050 от 23 август 2012 г. и не е изтекъл срокът за обжалване; настоящата молба също без уважение, защото е преждевременно подадена. На лицевата страна на съобщението е положен щемпел „03-09-2012” и ръкописно, без да е ясно кой го е сторил, е записано „пол 04.09.12”.
Частната жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК.
С обжалваното определение въззивният съд приема, че частната жалба против определение № 12050 от 23 август 2012 г., постановено по гр.д. № 1433 по описа на районния съд в гр. Варна за 2012 г., е недопустима, тъй като определението е съобщено на жалбоподателката на 28 август 2012 г. и тя е получила съобщението лично; преклузивният едноседмичен срок е изтекъл на 4 септември 2012 г., присъствен ден, а частната жалба е подадена на 10 септември 2012 г. – след срока.
Частната жалба е неоснователна.
Относимите обстоятелства са следните:
С определение № 12050 от 23 август 2012 г., постановено по гр.д. № 1433 по описа на районния съд в гр. Варна за 2012 г. е отхвърлена молбата на С. за предоставяне на правна помощ, тъй като не са налице основания да бъде уважена – молителката има пълнолетни деца и е посочила, че получава доход в размер на 1100 лева. Препис от определението е получено от молителката със съобщение на 28 август 2012 г. На същата дата молителката подала въззивна жалба, която била върната с определение № 12296 от 29 август 2012 г. като просрочена. На 30 август 2012 г. молителката подала ново искане за допускане на правна помощ, по което съдът на 31 август 2012 г. посочил, че по искането се е произнесъл с определение № 12050 и не е изтекъл срокът за обжалване, а и новата молба също следва да се остави без уважение, защото е преждевременно подадена. Именно върху съобщението за това разпореждане на съда, получено от жалбоподателката на 4 септември 2012 г., на лицевата страна е положен щемпел „03-09-2012”.
При посочените данни следва да се приеме за правилен изводът на въззивния съд за недопустимост на частната жалба против определение № 12050 на районния съд в [населено място]. Обстоятелството, че жалбоподателката е подала второ искане за предоставяне на правна помощ не води до извода за продължаване на срока за обжалване на определението на районния съд, с което такава й е отказана, нито пък позоваването от страна на съда в посоченото съобщение на вече постановеното определение дава друг срок за обжалване освен този, посочен в самото определение, съобщение за което е получено от жалбоподателката. Ето защо определението следва да се потвърди.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРДЖАВА определение № 2952 от 18 октомври 2012 г., постановено по ч.гр.д. № 3080 по описа на окръжния съд в гр. Варна за 2012 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: