О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 126
гр. София, 15.02.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на 14 февруари през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян БАЛЕВСКИ ч. т. дело №1008 по описа за 2013г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК във връзка с чл. 396 ал.11 ГПК.
Образувано е по частна жалба на пълномощника на [фирма]-София срещу определение от 03.12.2012 г. по т. дело №4355/12 г. на Софийски апелативен съд, с което по реда на чл. 389 ГПК е допуснато обезпечение на исковете на [фирма]-с. М., обл. П. срещу [фирма]-София с правно основание чл. 17 ал.1 и чл.27 ал.1 от Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки-СМR чрез запор върху банкови сметки на молителя в [фирма] и други банки в страната до размера на сумата от 42 581,16 евро. Наведат се оплаквания за неправилност на обжалваното определение, доколкото липсвала обезпечителна нужда, тъй като дружеството-ответник разполага с достатъчно налични свободни средства.
Ответникът по настоящата частна жалба изразява становище за нейната неоснователност.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 от ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт от кръга на посочените в чл. 274, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 396 ал.1 ГПК
Разгледана по същество, тя е неоснователна.
За да постанови обжалваното определение, с което по реда на чл. 389 ГПК е допуснато обезпечение на исковете на [фирма]-с. М., обл. П. срещу [фирма]-София с правно основание чл. 17 ал.1 и чл.27 ал.1 от Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки-СМR чрез запор върху банкова сметка на молителя в [фирма] и други банки в страната до размера на сумата от 42 581,16 евро , съдът е приел, че са налице предпоставките за това , уредени в чл. 391 ал.1 ГПК. С последващо определение от 14.12.2012 г. съдът е отменил по реда на чл.402 ГПК допуснатото обезпечение относно наложения запор по сметки на молителя в останалите банки в страната, освен в [фирма].
Настоящият състав на ВКС, ІІ т.о. счита оплакването за липсата на обезпечителна нужда, тъй като дружеството-ответник разполага с достатъчно налични свободни средства за неоснователно. Наложеният по реда на чл. 389 и следващите ГПК запор има за цел да осигури възможността да се осъществят правата по бъдещото решение на съда, което ще придобие изпълнителна сила в един предстоящ момент, който не е точно определен във времето и за който не е ясно, че към този момент имуществото на длъжника ще бъде достатъчно, за да осигури изпълнение на правата по бъдещото съдебното решение. Точно това е и целта на законодателя: осигуряването на тази възможност занапред чрез уредбата на обезпечителното производство, даващо възможност за налагане на обезпечителни мерки незабавно, т.е. сега. Ето защо достатъчният размер на наличните парични средства към момента на подаване молбата за допускане на обезпечението не е основание за неговото недопускане, поради липса на обезпечителна нужда.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение от 03.12.2012 г. по т. дело №4355/12 г. на Софийски апелативен съд, с което по реда на чл. 389 ГПК е допуснато обезпечение на исковете на [фирма]-с. М., обл. П. срещу [фирма]-София с правно основание чл. 17 ал.1 и чл.27 ал.1 от Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки-СМR чрез запор върху банкова сметка на молителя в [фирма] до размера на сумата от 42 581,16 евро.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.