О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 120
София, 08. 03. 2013 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми февруари две хиляди и тринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
ч. гр.дело N 1258 /2013 г.:
Производство по чл.286,ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на П. К. Р. срещу разпореждане № 306 от 21.01.2013 г., постановено по възз. гр. д. № 1140 /2012 г. на Бургаския окръжен съд, г.о. с което е върната касационната му жалба срещу постановеното по делото въззивно решение от 19.12.2012 г. на основание чл.280,ал.2 ГПК. Частният жалбоподател твърди, че обжалваното разпореждане е незаконосъобразно, независимо от това, че всеки от уважените му искове за обезщетения по КТ е с цена под 5 000 лева, т.к. в с.з. от 20.09.2011 г. без да предявява инцидентен установителен иск е поискал от районния съд да се произнесе с мотиви по въпроса с кой от ответниците ищецът е бил в трудово правоотношение. Ищецът, твърди, че по този въпрос сезираният съд дължи самостоятелно произнасяне със сила на пресъдено нещо в диспозитива на решението си, което пък прави касационното обжалване допустимо.
Насрещната страна [фирма] оспорва основателността на частната жалба с доводи, че стойността на всеки от предявените искове е по-ниска от 5 000 лева, че не е предявяван установителен иск за съществуването или несъществуването на трудово правоотношение и е недопустимо такъв въпрос да бъде повдиган с касационна жалба.
Насрещната страна „К. Т. І” ЕООД не изразява становище по частната жалба.
За да постанови обжалваното разпореждане (на л.17 по делото на ВКС) въззивният съдия е приел, че с исковата молба са предявени искове за трудови обезщетения и трудови възнаграждения, всеки от които е с цена под 5 000 лева, първоинстанционният съд е уважил частично тези искове срещу първия ответник, а въззивният съд е отменил това решение и е уважил исковете срещу евентуалния ответник и т.к. всеки един от обективно съединените искове, а и общият им размер, е под 5 000 лева, то въззивното решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване съгласно чл.280,ал.2 ГПК.
Настоящият състав намира, че жалбата е допустима: подадена е от легитимирано лице, в срок, срещу преграждащо разпореждане и е редовна. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна, защото :
Въззивният съд се произнесъл по оценяеми искове и цената на всеки един от тях е по-ниска от 5 000 лева. Въззивният съд не се е произнасял по неоценяеми искове.
При това положение въззивното решение попада в хипотезиса на нормата на чл.280,ал.2 ГПК – постановено е по оценяеми искове с цена под 5 000 лева, чиято диспозиция е, че такива въззивни решения не подлежат на касационно обжалване. Единствените критерии на правилото са дали исковете са оценяеми и дали оценяемите са с цена по-ниска от 5 000 лева.
Както твърди и частният жалбоподател, той не е предявявал и съдът не е приемал за разглеждане иск за установяване съществуването на трудово правоотношение. Поради което и първоинстанционният съд не се е произнасял по такъв иск. Не е правено и искане за допълване на първоинстанционното решение. Въззивното производство е образувано единствено по въззивна жалба на [фирма] срещу частта от решението, с което срещу него са уважени оценяемите искове на П. К. Р., с това обжалване във въззивното производство е пренесена тази част от спора, по която първоинстанционният съд се е произнесъл.. Не е правено и искане за допълване на въззивното решение в преклузивния срок за това.
Искането на ищеца съдът да се произнесе с мотиви по въпроса с кой от ответниците е бил в трудово правоотношение, не представлява предявяване на инцидентен установителен иск, нито на възражение, последното е защитно средство, а искане съдът да се произнесе по основанията на исковете му за възнаграждение и обезщетение. А и по такова искане съдът не следва да се произнася с диспозитив (защото не представлява петитум на иск, нито на защитно средство), а в мотивите си, доколкото изводите по този въпрос са предпоставка за уважаването на исковете срещу единия или другия ответник (защото е относимо към основанията на исковете). Въззивният съд се е произнесъл в мотивите си, но това произнасяне, както беше отбелязано, не представлява произнасяне по предявен иск, нито критерий за това дали въззивното решение подлежи на касационно обжалване по чл.280,ал.2 ГПК.
Поради всичко това частната жалба е неоснователна, а обжалваното разпореждане е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода от това производство частният жалбоподател няма право на разноски. Насрещните страна не претендира разноски, поради което разноски не следва да се присъждат.
Воден от изложеното настоящият състав
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТЪРЖДАВА разпореждане № 306 от 21.01.2013 г., постановено по възз. гр. д. № 1140 /2012 г. на Бургаския окръжен съд, г.о..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.