О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 205
София, 25.03.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, второ отделение, в закрито заседание на 22.02.2013 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 933/2012 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.274, ал.2 във вр. с ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по частната жалба на [фирма] , [населено място] против определение на Варненския окръжен съд № 4719/12.10.2012 год., по ч.т.д.№ 2379/2012 год., в частта, с която е оставена без разглеждане подадената от настоящия частен жалбоподател частна жалба вх.№ 20641/7.08.2012 год. срещу разпореждане на В. по ч. гр. д. № 14867/2011 год. за назначаване особен представител на страната, във вр. с постъпилата на 08.02.2012 год. молба за отмяна на определението за спиране на принудителното изпълнение по изп.д.№ 20117190400158 на ЧСИ С.Я., рег.№ 719 КЧСИ, поради противоречиви действия на представляващите дружеството.
С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение, по съображения за необоснованост и допуснато нарушение на съществените съдопроизводствени правила, поради което се иска отмяната му.
Основният довод на частния касатор се свежда до липсата на процесуална възможност при отсъствие на противоречие в интересите на представляван и представител, към което съществуващото такова между двамата управители на представляваното ТД [фирма] е неотносимо, да намери приложение процесуалното правило на чл.29, ал.4 ГПК.
Ответната по частната жалба страна не е взела становище в срока по чл.276, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираните оплаквания и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира:
Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежно легитимирана страна и срещу подлежащ на касационен контрол прекратителен съдебен акт на въззивен съд, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Правилно Варненският окръжен съд е счел, че постановеното от първоинстанционния съд разпореждане, с което на осн. чл.29, ал.4 ГПК на молителя [фирма] , [населено място] е назначен особен представител не е от категорията съдебни актове, които съгласно разпоредбата на чл.274, ал.1 ГПК подлежат на самостоятелен инстанционен контрол.
Същото няма преграждащ развитието на производството по делото ефект и доколкото обжалваемостта му не е изрично предвидена от законодателя, то следва да бъде възприето като съдебен акт, свързан с движението на делото, чиято законосъобразност подлежи на евентуална преценка при осъществен инстанционен контрол над окончателния първоинстанционен съдебен акт, към който то е относимо.
Само за пълнота на настоящето изложение следва да се посочи, че съгласно формираната по реда на чл.274, ал.3 ГПК постоянна практика на ВКС, израз на която е и определение № 859/20.12.2012 год., по ч. т. д. № 733/ 2012 год. на състав на І-во т.о. на ВКС, щом законът не прави разграничение в представителството на ФЛ и ЮЛ, то при невъзможност да бъде формирано решение за представляваното търговско дружество, вкл. поради влошени отношения между отделните представляващи го негови управители, налице е противоречие по см. на чл.29, ал.4 ГПК в интересите представляван – представител.
Що се отнася до приложеното с молба вх. на ВКС № 1881/22.02.2013 год. ксероксно копие от решение на В. № 566/25.11.2010 год., по т.д.№ 994/ 2010 год., съдържащо отбелязване, че е влязло в сила на 15. 01.2013 год., то доколкото същото е без съответна заверка от страната, сочеща на съответствието му с оригинала, се явява въобще неотносимо, съгласно чл.183 ГПК.
Отделен в тази вр., обаче, остава въпросът, че дори и да бъде възприето за доказано влизането в сила на горепосоченото решение на В., то последното, само по себе си, не би могло да обоснове различен от постановения от въззивния съд правен резултат. Именно, защото разпореждането за назначаване на особен представител е свързано с движението на делото, при отпадане на противоречието между представител и представляван, същото подлежи на отмяна от съда, който го е постановил.
Водим от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.278, ал.1 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение на Варненския окръжен съд № 4719/ 12.10.2012 год., постановено по ч.т.д.№ 2379/2012 год., в частта му, с която е оставена без разглеждане частна жалба вх. на В. № 20641/7.08.2012 год., подадена от [фирма], [населено място], с срещу разпореждане на В. по ч. гр. д. № 14867/2011 год. за назначаване на особен представител и за прекратяване на въззивното производство по делото, в тази му част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: