2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 227
гр. София, 08.04.2013 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание четвърти април на две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 2358 по описа за 2013 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2, изр.второ във вр. ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на В. Д. Т. против определение №27/07.02.2013 г., постановено по гр.д.№ 869/2012 г. от състав на първо отделение на гражданската колегия на ВКС.
Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
За да постанови обжалваното определение, състава на ВКС е приел, че постановеното по делото решение не подлежи на касационно обжалване, предвид ограничителната разпоредба на чл.280, ал.2 от ГПК. Съдът е приел, че цената на предявения иск е под 5 000 лева, поради което касационното обжалване на постановеното решение е недопустимо и е оставил без разглеждане подадената от жалбоподателите касационна жалба.
В разпоредбата на чл.280, ал.2 от ГПК предвижда критерий, който изключва приложното поле на чл.280, ал.1 от ГПК, като се касае за установен минимален праг на цена на иска от 5000 лева. Разпоредбата е императивна и съгласно нея не подлежат на касационно обжалване решения на въззивния съд, с цена на иска под 5000 лева.
По делото, на л.27-34 от производството пред районния съд, са приложени удостоверения за данъчна оценка, издадени от [община], сочещи, че спорните имоти са с данъчна оценка от 1317,40 лева, 793,70 лева, 1058 лева и 551,80 лева или общо 3720,90 лева. Тази сума, съгласно разпоредбата на чл.69, ал.1, т.2 от ГПК е и цена на предявения иск за собственост, което обосновава извода на съда, че обжалването пред касационната инстанция на решението на въззивния съд е недопустимо, поради цена на предявения иск под 5000 лева. Неоснователни са доводите в частната жалба, че цената на предявения иск следва да се определи на основание чл.69, ал.2 ГПК от съда, пред който е предявен иска. Тази разпоредба се отнася за искове, които не са включени в ал.1 на чл.69 ГПК, докато предявените искове са за собственост върху недвижими имоти, като тяхната цена се определя съгласно разпоредбата на чл.69, ал.1, т.2 ГПК. Изричното посочване на исковете за собственост в тази разпоредба, изключва приложението на ал.2 на същата разпоредба.
Предвид изложеното, състава на ВКС счита, че касационното обжалване е процесуално недопустима, предвид ограничението на чл.280, ал.2 ГПК и цената на предявения иск за собственост.
По изложените съображения , състав на ВКС, четвърто отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение №27/07.02.2013 г., постановено по гр.д.№ 869/2012 г. от състав на първо отделение на гражданската колегия на ВКС.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.