О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 229
София 09.04.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто
гражданско отделение, в закрито заседание на осми април, две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ Членове : МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ
изслуша докладваното от съдията МАРИО ПЪРВАНОВ
ч. гр. дело №1883/2013 г.
Производството е образувано по частна жалба на М. В. С., [населено място], подадена чрез пълномощника и адвокат В. П., срещу определение №11/07.01.2013 г. по ч. гр. дело №781/2012 г. на Върховния касационен съд, ІV г.о., с което е върната частната и касационна жалба срещу определение №2211 от 22.10.2012 г. по ч.гр. дело №3615/2012 г. на Софийския апелативен съд.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като констатира, че обжалваното определение е първоинстанционно и е постановено от Върховния касационен съд, намира, че частната жалба е допустима, подадена е в срок, редовна е и подлежи на разглеждане от друг състав на Върховния касационен съд съобразно разпоредбата на чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. е приел, че определението на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено определението на Софийския градски съд за оставяне без разглеждане жалбата срещу действията на съдебния изпълнител, не подлежи на касационен контрол.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че производството по обжалване действията на съдебния изпълнител не е въззивно. Съдът не действа като инстанция по отношение на съдебния изпълнител, както изрично е прието в ТР № 3/12.07.2005 ОСГТК ВКС. Окръжният съд действа по жалбата срещу действията на съдебния изпълнител като единствена инстанция. Затова според т. 2 ТР № 3 от 12.07.2005 г. по гр.д. № 3/2005 функционално компетентен да разглежда частните жалби срещу определенията за прекратяване на производството пред окръжния съд по обжалване действията на съдебния изпълнител е съответният апелативен съд, който не може да действа в друго качество освен като въззивна инстанция. В тази част тълкувателното решение не е изгубило значението си и при действието на новия ГПК. С оглед измененията на ГПК /ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г./ тълкувателното решение не е изгубило действие и в частта, с която постановява, че определението на апелативния съд е окончателно, тъй като в чл. 274, ал. 4 (изм. ДВ, бр. 100/2010) е уредена изрично необжалваемостта пред Върховния касационен съд на въззивните определения по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Производството по обжалване действията на съдебния изпълнител е едноинстанционно и решението по жалбата не подлежи нито на въззивно, нито на касационно обжалване.
Ето защо обжалваното определение следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА определение №11/07.01.2013 г. по ч. гр. дело №781/2012 г. на Върховния касационен съд, ІV г.о.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.