О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 173
гр. София 11. 04. 2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на десети април две хиляди и тринадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
частно гражданско дело N 1490/ 2013 г. по описа на ВКС, за да се произнесе, съобрази:
Подадена е частна жалба от М. Д. Д. против определение № 418 от 19.02.2012г. по ч.гр.д.№ 1245/2012 г. на Върховния касационен съд, трето гражданско отделение , с което е оставена без разглеждане подадената от него молба за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК на определение № 444 от 18.06.2012 г. по ч.гр.д. № 396/2012г. на Върховния касационен съд, ІV г.о., и на определението на Кюстендилския окръжен съд от 16.03.2012г. по ч.гр.д. № 165/2012г., с което е потвърдено определението на Кюстендилския районен съд от 25.01.2012г. по гр.д. № 2401/2011г., с което е оставена без уважение молбата за освобождаване от внасяне на държавна такса по делото.
Частната жалба е подадена в срок срещу преграждащо развитието на производството за отмяна определение на тричленен състав на ВКС и е процесуално допустима на основание чл.274 ал.2 изр.2 ГПК.
Тричленният състав на ВКС е бил сезиран с молба за отмяна на определение на друг тричленен състав на ВКС по чл.288 ГПК, с което не е допуснато касационно обжалване на определение , с което е отказано освобождаване от държавна такса.
Определението , с което е прието, че молбата за отмяна е процесуално недопустима е постановено при спазване на процесуалните правила. Налице е задължителна съдебна практика по въпроса за кръга на съдебните актове, които подлежат на отмяна. Съгласно ППВС 2/77 г. т.2 отмяната като способ за извънинстанционен контрол е допустима на тези актове, които се ползват със сила на присъдено нещо. Само те са задължителни за страните, техните правоприемници и наследници и разрешените в тях спорни въпроси не могат да бъдат пререшавани. Изрично е посочено в ППВС 2/77 г., че не подлежат на отмяна определенията по движението на делата, актовете по охранителните производства и други подобни. Тричленният състав се е съобразил с това тълкуване и правилно е приел, че подадената молба за отмяна е недопустима, поради което не са налице основания за отмяна на обжалваното определение. Не следва да се обсъждат доводите на частния жалбоподател във връзка с определението на тричленния състав по ч. гр.д.№ 396/2012 г. на ВКС, четвърто гражданско отделение, с което не е допуснато касационно обжалване на определението на Кюстендилския окръжен съд от 16.03.2012 г. по ч.гр.д. № 165/2012 г. и потвърденото с него определение на Кюстендилския районен съд от 25.01.2012 г. по гр.д. № 2401/2011 г., с които не е уважено искане за освобождаване на държавна такса. Те са извън предмета на настоящото производство, ограничен единствено до проверката на правилността на определението по гр.д.№ 1245/2012 г. на ВКС, трето гражданско отделение, постановено по реда на чл.307 ГПК , с което е прието , че подадената молба за отмяна е недопустима.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определението на Върховния касационен съд, трето гражданско отделение № 418 от 19.02.2012г. по ч.гр.д.№ 1245/2012 г. на ВКС, ІІІ г.о.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: