3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 250
гр. София, 17.04.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети април през две хиляди и тринадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 2485 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, ал. 1, вр. чл. 274, ал. 2, изр. второ, вр. чл. 303 ГПК.
Образувано е по частната жалба на В. С. К. лично и като пълномощник на Р. Д. К. и Й. С. К. – тримата от [населено място], против определение № 440 от 7 декември 2012 г., постановено по гр.д. № 877 по описа на второ гражданско отделение на ВКС за 2012 г., с което е оставена без разглеждане молбата на частните жалбоподатели за отмяна на определение № 1200 от 28 декември 2011 г., постановено по гр.д. № 1161 по описа на второ гражданско отделение на ВКС за 2011 г. за недопускане на касационното обжалване на въззивно решение № 443 от 25 март 2011 г., постановено по гр.д. № 3239 по описа на окръжния съд в гр. Пловдив за 2010 г.
В жалбата се сочи, че обжалваното определение е неправилно, тъй като съдът е приел, че частните жалбоподатели могат да поискат отмяна на решението на окръжния съд при наличие на предпоставките на чл. 303, ал. 1 ГПК, и че този ред е приложим само за влезли в сила решения, с които се решава правен спор със сила на пресъдено нещо; с определението, чиято отмяна се претендира, частните жалбоподатели в действителност са изправени пред такъв факт, тъй като в края на същото е казано, че не подлежи на обжалване, при което решението на окръжния съд остава в сила и правата на жалбоподателите и на останалите ищци не са зачетени; ответниците дори са се снабдили с изпълнителни листове за присъдените им разноски в двете инстанции; за частните жалбоподатели е открит само пътят на отмяната по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Излагат се твърдения по спорния предмет между страните, както и за допуснатите от въззивния съд процесуални нарушения по администриране на касационната жалба на частните жалбоподатели против въззивното решение. Сочи се, че прилагането на чл. 280, ал. 1 ГПК трябва да се разглежда във всички случаи със следващия – чл. 281 ГПК, в пълния му текст, но ВКС в производството по допускане на касационното обжалване на въззивното решение не е обърнал внимание на текста на отговора по касационната жалба на друга касаторка, както и на неуведомяване на частните жалбоподатели за дължима държавна такса, като са нарушени чл. 261, вр. чл. 262 ГПК в цялост.
Частната жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК.
С определението си касационният съд приема, че редът за отмяна по чл. 303 и сл. ГПК е приложим само за влезли в сила решения, с които се решава правен спор със сила на пресъдено нещо, а определението на състав на ВКС, постановено по чл. 288 ГПК, не представлява такъв съдебен акт, който подлежи на отмяна при наличие на основанията, предвидени в чл. 303, ал. 1 ГПК, тъй като с него не се разрешава правен спор между страните със сила на пресъдено нещо.
Частната жалба е неоснователна.
Съобразно смисъла на действащия ред за гражданско съдопроизводство, касационното обжалване е факултативно и, за да се достигне до неговото развитие, касационната жалба подлежи на разглеждане в специално производство, предвидено в чл. 288 ГПК, в което се извършва селекция на жалбите съобразно критериите, дадени в чл. 280, ал. 1 ГПК. Независимо от интереса на съответния касатор жалбата му да бъде разгледана по същество от касационния съд, ако в нея не са поставени материалноправни или процесуалноправни въпрос, които да са разрешени от въззивния съд в нарушение на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК и отговарящи на изискванията, разяснени в т. 1 на ТР № 1 от 19 февруари 2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г., ОСГТК, то касационното обжалване няма да бъде допуснато. Последователна е практиката на ВКС, че с определенията по чл. 288 ГПК не се разрешава материалноправен спор по същество и тези съдебни актове не се ползват със сила на пресъдено нещо, поради което те не попадат в категорията актове, за които е възможно провеждането на специалното производство по чл. 303 и сл. ГПК. Ето защо, дори и хипотетично да е възможно касационният съд да е допуснал твърдените от частните жалбоподатели процесуални нарушения, до тяхното отстраняване не може да се стигне чрез избрания от жалбоподателите ред на отмяната на определението по чл. 288 ГПК със средствата на чл. 303 ГПК.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 440 от 7 декември 2012 г., постановено по гр.д. № 877 по описа на второ гражданско отделение на ВКС за 2012 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: