О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 184
гр. София 18. 04. 2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на седемнадесети април две хиляди и тринадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
частно гражданско дело N 2521/ 2013 г. по описа на ВКС, за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл.274 ал.2 изр.2 ГПК.
С. К. М. е обжалвала чрез пълномощника си адв. А.Л. АК-К. определение № 77 от 07.03.2013г. по гр.д.№ 1423/2013г. на Върховния касационен съд, второ гражданско отделение , с което е оставена без разглеждане на основание чл.280 ал.2 ГПК подадената от нея касационна жалба против въззивното решение на Кюстендилския окръжен съд от 10.12.2012г. по гр.д.№ 448/2012г.
Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
Ответниците не са изразили становище по частната жалба.
Производството по делото е образувано пред Кюстендилския районен съд по искова молба на С. К. М. , с която тя е предявила против Б. К. С. и С. К. Г. иск с правно основание чл.30 ЗН като е поискала да се намали дарението, извършено с нот.акт № 57 /1993г. на Нотариуса при Кюстендилския районен съд на апартамент в [населено място] до размер на 4/27 ид.ч., колкото е запазената част на ищцата от наследството на К. Х. С., починал на 15.07.2006г.
Данъчната оценка на този имот е 33029лв., а претендираната от ищцата част /4/27/ е с цена 4893 лв., посочена от нея и като цена на иска. Следователно в случая е приложима разпоредбата на чл. 280 ал.2 ГПК, разглеждането на делото е двуинстанционно, въззивното решение е влязло в сила и правилно тричленният състав е приел , че подадената касационна жалба е недопустима.
Доводът на жалбоподателката, че представеното към исковата молба удостоверение за данъчна оценка на имота е старо и определя цената към 2010г. , а от изготвената по делото експертиза се установява, че пазарната цена на имота е 72 803лв. , която е залегнала в решението като база за изчисляване на запазените и разполагаеми части и според тази цена следва да се прецени допустимостта на касационното обжалване, е неоснователен. Цената на иска по чл.30 ЗН при искане за намаляване на дарение е конститутивен и когато има за предмет вещни права върху недвижим имот, цената на иска се определя от данъчната оценка на имота към момента на предявяване на иска /чл.69 ал.1 т. 4 ГПК/. Цитираната от касаторката съдебна практика е създадена при действието на чл.280 ал.2 ГПК в първоначалната редакция, според която релевантен за допустимостта на касационното обжалване е обжалваемият интерес. След изменението на чл.280 ал.2 ГПК в Д.в.бр.100/2010 г. изрично като критерий е веведана цената на иска, която по правилото на чл. 69 ГПК се определя към момента на предявяване на иска и е константна величина.
С оглед на изложеното не са налице поддържаните основания за отмяна на обжалваното определение и то следва да се потвърди.
Воден от горното Върховният касационен съд , първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 77 от 07.03.2013г. по гр.д.№ 1423/2013г. на Върховния касационен съд, второ гражданско отделение , с което е прекратено производството по делото поради недопустимост на касационната жалба, подадена от С. К. М. вх.№ 115/10.01.2013г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: