О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 338
София, 08.05.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 05.04.2013 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 1345/2013 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.274, ал.2, изр.1, във вр. с ал.1, т.2 ГПК.
Образувано е по частната жалба на ТД [фирма], гр.Т. против определение на Търговищкия окръжен съд № 4 от 04.01.2013 год., по в.ч.т.д.№ 97/2012 год., с което е оставена без разглеждане, като процесуално недопустима поради просрочие, подадената от настоящия частен жалбоподател частна жалба вх.№ 5242/ 05.06.2012 год., срещу разпореждане № 2225/09.05.2012 год., по ч.т.д.№ 2246/2010 год. на Т.. Със същото, на осн. чл.416 ГПК, във вр. с чл.410, ал.1, т.1 ГПК е разпоредено да се издаде изпълнителен лист в полза на ЕТ П. Б. Ш., упражняващ търговска дейност с фирма „Т.- П. Б.” [населено място], против ТД – частен жалбоподател за сумата 4 636.80 лв., представляваща неизплатено задължение по фактура № 45/27.02.2009 год. за извършена транспортна услуга, както и обезщетение за забава в размер на 904.89 лв. за периода от 28.02.2009 год. до 25.11.2010 год. и 110.94 лв. деловодни разноски.
С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение, по съображения за необоснованост и допуснато нарушение на процесуалното правило на чл.62, ал.2, във вр. с ал.1 ГПК, поради което се иска отмяната му и връщане на делото на ТОС за разглеждане основателността на подадената от ТД [фирма], гр.Т. частна жалба срещу първоинстанционния съдебен акт на Т..
Ответната по частната жалба страна е възразила по допустимостта и, а алтернативно по основателността на поддържаните оплаквания, позовавайки се на влязлото в сила въззивно решение на ТОС по в.гр. д. № 282/2011 год., с което вземането на длъжника е установено и по реда на чл.422, ал.1 ГПК, във вр. с чл.414, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира:
Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежно легитимирана страна и срещу подлежащ на последващ инстанционен контрол прекратителен съдебен акт, постановен за първи път от въззивния съд, поради което е процесуално допустима.
За да постанови обжалваното определение ТОС е приел, че настоящият частен жалбоподател не е изпълнил в определения едноседмичен срок, считано от връчване на обявлението по реда на чл.47 ГПК на 21.12.2012, дадените му в съответствие с определение № 731/23.11.2012 год., по ч.т.д.№ 712/2012 год. на І-во т.о. на ВКС указания да представи доказателства, удостоверяващи, че подадената от него частна жалба срещу разпореждане № 2225/09. 05. 2012 год., по ч. гр.д.№ 2246/2010 год. на Т. за издаване на изпълнителен лист е изпратена по пощата на вписаната в нея датата 04.06.2012 год., а отбелязаната от канцеларията на администриращия съд дата 05.06.2012 год. е единствено тази на получаването и.
Определението е правилно и следва да бъде потвърдено.
Съобразявайки задължителните указания на ВКС, дадени с постановеното по реда на чл.274, ал.2, изр.1, във вр. с ал.1, т.2 ГПК определение № 731/ 23.11.2012 год., по ч.т.д.№ 712/2012 год. Търговищкият окръжен съд е указал на жалбоподателя [фирма], гр.Т. да представи доказателства, че подадената от него частна жалба рег.№ 3385/21.08.2012 год. срещу разпореждане № 2225/ 09. 05. 2012 год., по ч. гр.д.№ 2246/2010 год. на Т. е станало по пощата в рамките на преклузивния двуседмичен срок, считано от датата на връчване поканата за доброволно изпълнение на длъжника, предвид извършеното в тази насока от по реда на чл.44, ал.2 ПАРОАВАС изрично отбелязване от канцеларията на Т..
Указанията на ТОС, обективирани в съобщение до частния жалбоподател са редовно връчени на последния по реда на чл.47 ГПК на 07.12.2012 год.. Поради неявяването му в срока по чл.47, ал.2 ГПК въззивният съд е счел, че с неговото изтичане на 21.12.2012 год. съобщението до страната- адресат следва да се счита за връчено, тъй като на същия този адрес ТД- жалбоподател вече е било известявано.
Следователно броен по правилото на чл.60, ал.4 ГПК, считано от 21. 12.2012 год. определеният едноседмичен срок за изпълнение на дадените указания от страна на частния жалбоподател за последния е изтекъл на 28.12.2012 год. и при липсата на ангажирани доказателства за изпращане на подадената от [фирма], частна жалба по пощата на 04.06.2012 год. за датата на същата следва да се счита вписаната в щемпела на Т. дата 05.06.2012 год.. Съпоставена тази дата с датата на получаване на поканата за доброволно изпълнение от длъжника- 19.05.2012 год. обосновава правен извод, че частната жалба е просрочена и поради това процесуално недопустима.
Обстоятелството, че същата дата 05.06.2012 год. е удостоверена и в приложените с настоящата частна жалба писмени доказателства – писмо с обратна разписка, изходящо от законния представител на ЮЛ- жалбоподател и с получател Т. – ДСИ, както и пощенски плик с адресат –Районен съд [населено място]- „Д.”, изключва подадената частна жалба срещу разпореждане № 2225/ 09. 05. 2012 год., по ч. гр.д.№ 2246/ 2010 год. на Т. да е в рамките на преклузивния срок по чл.407, ал.1 ГПК, поради което приложение намира предвидената от законодателя процесуална санкция по чл.262, ал.2, т.1 , във вр. с чл.275, ал.2 ГПК Затова, като е съобразил горното, излагайки аналогични правни съждения въззивният съд правилно е приложил процесуалния закон и постановеното въззивно определение следва да бъде потвърдено.
При наличие на изрични доказателства, ангажирани от частния жалбоподател, че макар и по пощата частната жалба на същия срещу постановеното по реда на чл.416 ГПК разпореждане на Т. е подадена на 05.06.2012 год., извършеното от канцеларията на Т. удостоверяване, че тази дата е 04.06.2012 год. е правноирелевантно и не би могло да породи произтичащите от него правни последици.
Ответната по частната жалба страна не е претендирала деловодни разноски за настоящето производство, поради което при този изход на делото, касационната инстанция не дължи произнасяне по отговорността за деловодните разноски.
Водим от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение на Търговищкия окръжен съд № 4 от 04.01.2013 год., по в.ч.т.д.№ 97/2012 год..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: