О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 340
София, 08.05.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 22.03.2013 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 981/2012 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.274, ал.2, във вр. с ал.1, т.2 ГПК.
С протоколно определение от 23.10.2012 год., по в.т.д.№ 496/2012 год. състав на Варненския апелативен съд е оставил без уважение молбите на ТД „ОЛ С. Б.”ООД, на ТД„ С. Б.”ЕАД, на Ч. А. А. и на ТД [фирма], всичките кредитори с приети вземания в производството по несъстоятелност на [фирма] за конституирането им във въззивното производство, като подпомагаща жалбоподателя – [фирма] и [фирма], страна.
Недоволни от съдебния акт на въззивния съд са останали молителите, които са го обжалвали в срока по чл.275, ал.1 ГПК.
Оплакването на частния жалбоподател ТД [фирма], гр. София е за неправилност на обжалваното определение, по съображения за допуснато от въззивния съд нарушение на материалния закон и на съществените съдопроизводствени правила.
Основните доводи на частния жалбоподател са аргументирани с предмета на производството по чл.707а ТЗ, който, според него – еднакъв за всички кредитори, гласували в полза на утвърждаване на предложения оздравителен план, налага възприемането им като необходими другари, подлежащи на служебно конституиране по реда на чл.265, ал.2 ГПК или евентуално – обикновени другари, които следва да бъдат конституирани в съответствие с процесуалното правило на чл.265, ал.1 ГПК, съобразно подадена от тях молба.
Допълнителен аргумент в подкрепа на изразеното становище, според изложеното в обстоятелствената част на частната жалба, е еднаквият правен интерес, който имат всички тези кредитори – настоящи частни жалбоподатели, както и правните последици на решението на въззивната инстанция по отношение на същите.
Останалите частни жалбоподатели са въвели оплакване за недопустимост на обжалваното определение, като са изложили съображения, че при недаден ход на делото на 23.10.2010 год., поради нередовно призоваване на страната – жалбоподател, извършването на процесуални действия, извън тези по чл.267 ГПК е недопустимо и това само по себе си обуславя недопустимост и на самостоятелното произнасянето на въззивния съд по молбата, основана на чл.218 ГПК.
Оплакването за неправилност на обжалваното въззивно определение частните жалбоподатели ТД„ОЛ С. Б.”ООД, на ТД„ С. Б.”ЕАД, на Ч. А. А. са обосновали с допуснато от въззивния съд нарушение на чл.707а, ал.1 ТЗ, чл.722, ал.1, т.8 ТЗ, както и със спецификата на производството по несъстоятелност, водеща до възникване на необходимо другарство по см. на чл.216, ал.2 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира:
Частните жалби са подадени в рамките на преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК от лица, надлежно легитимирани в процеса и срещу подлежащ на последващ инстанционен контрол съдебен акт на въззивен съд, поради което са процесуално допустими.
Обстоятелството, че предмет на същата е определение, попадащо в обхвата на чл.274, ал.1, т.2 ГПК, което е постановено за първи път от въззивния съд, обосновава правен извод, че допускане на обжалването пред ВКС не е обвързано от наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, поради което за настоящата инстанция отсъства задължение да ги обсъжда, независимо от изложенията на частните жалбоподатели.
Разгледани по същество, частните жалби са неоснователни.
От разпоредбата на чл.220, изр.1 ГПК следва, че законодателят не е въвел процесуално изискване относно вида на заседание в което решаващият съд се произнася по основателността на молбата, основана на чл.218 ГПК, в която е обективирано искането на трето лице да встъпи във висящ чужд процес, за да подпомага една от страните по спора.
Не съществува такова изискване и в хипотезите на чл.216 ГПК, респ. на чл.265 ГПК, на които частните жалбоподатели се позовават.
Следователно обстоятелството, че решаващият съдебен състав на Варненския апелативен съд се е произнесъл по молбите на настоящите частни жалбоподатели за встъпване в производството по в.т.д.№ 496/ 2012 год. по описа на с.с., отхвърляйки същите в самостоятелно проведено заседание, т.е. след като не е дал ход на делото за разглеждане, поради нередовно призоваване на въззивниците, не обосновава правен извод, че постановеното определение е процесуално недопустимо и изложените в противен смисъл доводи в частната жалба на „ОЛ С. Б.” ООД, на „ С. Б.”ЕАД и на Ч. А. А., като лишени от основание в процесуалния закон не се споделят от настоящия съдебен състав.
Неоснователно е и оплакването за неправилност.
За да постанови обжалвания съдебен акт Варненският апелативен съд е приел, че заявеното от молителите- настоящи частни жалбоподатели, искане за конституирането им като главна страна в производството по делото е недопустимо, тъй като е след изтичане на преклузивния срок по чл.707а, ал.1 ТЗ.
За допълнителен аргумент в подкрепа на приетата недопустимост на молбата решаващият съд е счел липсата на създадена от законодателя процесуална възможност за разширена активна процесуална легитимация по см. на чл.613а, ал.2 ТЗ, извън хипотезите на чл.630 и чл.632 ТЗ, към които разглежданата е несъмнено неотносима.
Определението е правилно.
Решението, с което се утвърждава или се отказва утвърждаване на оздравителен план подлежи на обжалване, съгласно чл.613а, ал.1 ГПК, като законодателят не е посочил кръга на лицата, разполагащи с потестативно процесуално право на жалба. Поради това, както изрично е прието в определение № 242/01.04.2011 год., по ч.т.д.№ 111/2011 год. на І-во т.о. на ВКС легитимацията на същите следва да бъде изведена от разпоредбата на чл.703 ТЗ, определяща страните в производството по приемане на допуснатия от съда по несъстоятелността план за оздравяване и това са кредиторите с прието вземане и приравнените на тях кредитори.
Или, с правото на жалба в хипотезата на чл.707а, ал.1 ТЗ разполагат кредиторите, които съгласно чл.703, ал.1 ТЗ имат право да гласуват плана за оздравяване. За да е налице, обаче, правен интерес от обжалване на решението, с което е отказано да се утвърди приетия от събраните на кредиторите план за оздравяване предприятието на длъжника кредиторът разполагащ с право на жалба следва да е гласувал в подкрепа на същия или да е вносител.
Несъмнено е, че за да бъде надлежно упражнено правото на жалба в разглежданата хипотеза, то трябва да е в рамките на установения от чл. 707а, ал.1 ТЗ преклузивен срок, който в случая безспорно не е бил спазен.
Следователно, с неговото изтичане се е погасило и самото процесуално потестативно правомощие на настоящите частни жалбоподатели да сезират въззивната инстанция.
Отделен в тази вр. остава въпросът, че именно предвид характера на производството по несъстоятелност и самата специфика на оздравителното производство, като негов стадий другарство – както необходимо, така и обикновено между кредиторите по чл.703, ал.1 ТЗ въобще не е налице, поради което разпоредбата на чл.265 ГПК е неприложима.
Що се касае до конституиране на молителите като трети лица помагачи, встъпващи във висящия пред Варненския апелативен съд процес по въззивната жалба на ОЛ С. П. 2” ООД и [фирма], то съобразено разпореденото от чл. 613а, ал.3 ГПК субсидиарно приложение на нормите на ГПК, дава основание да се приеме, че осъществяването му във въззивната инстанция е процесуално невъзможно- арг. от чл.218 ГПК.
Водим от тези съображения настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС , на осн. чл.278, ал.1 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение на Варненския апелативен съд от 23.10.2012 год., по в.т.д.№ 496/2012 год., по описа на с.с..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: