О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 342
гр. София, 09.05.2013година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и девети април през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян БАЛЕВСКИ ч. т. дело №1964 по описа за 2013г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 402 ал. 2, изр. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба от пълномощника на Б. К. С. и Мария М. С. срещу определение на САС от 17.01.2013 година по в.гр.д. №4217 /2012 , с което по реда на чл.402 ГПК частично е отменено допуснато обезпечение на субективносъединените искове с правно основание чл.49 ЗЗД на двамата жалбоподатели срещу ГБЗ-Т. Е. до размера на по 70 000 лева относно наложения запор върху два товарни автомобила и един влекач-собственост на ответника и е обезсилена издадената обезпечителна заповед в съответната част. Навеждат се оплаквания за незаконосъобразност.
Ответната страна по частната жалба счита същата за недопустима и неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 от ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт от кръга на посочените в чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.
Разгледана по същество, тя е неоснователна.
За да постанови обжалваното определение, с което по реда на чл.402 ГПК частично е отменено допуснато обезпечение на субективносъединените искове с правно основание чл.49 ЗЗД на двамата жалбоподатели срещу ГБЗ-Т. Е. до размера на по 70 000 лева относно наложения запор върху движими вещи -собственост на ответника с изключение на този върху два товарни автомобила и един влекач и е обезсилена издадената обезпечителна заповед в съответната част, съдът се е позовал на настъпилото в хода на процеса плащане на обезщетение за същите вреди предмет на обезпечения иск от страна на застрахователя на риск гражданска отговорност на МПС до размера на по 70 000 лева на всеки един от ищците. Съдът е преценил, че до този размер е отпаднала обезпечителната нужда, доколкото ищците са получили реално плащане.
Съгласно разпоредбата на чл.402 ал.2 ГПК във връзка с чл.391 ал.1 ГПК при отпадане на причината, поради която е допусната обезпечението, т.е. на необходимостта от допускането му съдът отменя същото по молба на заинтересованата страна. В случая, изхождайки от настъпилото плащане в хода на процеса до размера на главницата правилно съдът обосновано е счел, че е налице визираната предпоставка за частична отмяна на допуснатото обезпечение до размера на полученото обезщетение. Съдът е отменил само частично наложеният запор върху движимите вещи описани в обезпечителната заповед като последният е останал в сила по отношение на два товарни автомобила и един влекач за обезпечаването на вземането за лихва-обезщетение за забава върху главницата за съответния период на тази забава.С оглед изложените съображения, настоящият съдебен състав счита обжалваното определение за законосъобразно и обосновано, с оглед на което последното следва да се потвърди.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение като прецени правилността на обжалваното определение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение на САС от 17.01.2013 година постановено по в.гр.д. №4217 /2012т.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.