О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 260
София, 30.05. 2013 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети май две хиляди и тринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
ч. гр.дело N 3239 /2013 г.:
Производство по чл.274,ал.2,предл.1 вр.чл.307,ал.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Е. Г. А. с вх. № 4065 /20.12.2012 г. срещу определение № 93 /10.04.2013 г., по гр.д. № 1085/ 2013 г. на Върховния касационен съд, г.к., ІІІ г.о., с което е оставена без разглеждане молбата на Е. Г. А. за отмяна на влязлото в сила решение № 783 /29.11.2011 г. по гр.д. № 1095 /2011 г. на Кюстендилския районен съд, потвърдено с решение от 22.02.2012 г. по гр.д. № 41 /2012 г. на Кюстендилския окръжен съд.
Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е незаконосъобразно, т.к. молбата и за отмяна на основание чл.303,ал.1,т.1 ГПК е подадена в рамките на предвидения 3-месечен срок, т.к. се основава на документ на НОИ – Р. Кюстендил – разпореждане № [ЕГН], издадено на 21.11.2012 г., с който се е снабдила на тази дата и че е неправилен изводът на състава на ВКС, че е могла да се снабди с този документ по време на висящността на делото и че никъде в молбата си за отмяна не е правила такива признания..
Насрещната страна [фирма] не е дал отговор на частната жалба.
За да постанови обжалваното определение съставът на Върховния касационен съд е приел, че поддържаното основание е по чл.303,ал.1,т.1,предл.2 ГПК – ново писмено доказателство, с което се доказва, че към 01.05.2010 г. молителката е придобила право на пенсия за изслужено време и старост, факт, за който молителката твърди, че е от значение за спора, но според въззивния съд е останал недоказан, т.к. представеното пред въззивния съд доказателство за това не е прието поради настъпила процесуална преклузия; представеното доказателство е разпореждане на НОИ по протокол с посочен номер и дата 08.09.2010 г. , върху което е поставен изходящ номер от 21.11.2012 г.; преклузивният срок за наведеното основание съгласно чл.305,ал.1,т.1 ГПК е тримесечен – от деня, в който молителят е могъл да се снабди с новото писмено доказателство, а в случая с молбата за отмяна се съдържа признание на молителката, че е могла да се снабди с доказателството още през времетраенето на процеса, т.е. преди постановяване на решението, чиято отмяна се иска, като непредставянето му се дължи на липсата на нормално дължимата грижа за доброто му водене, от което следва, че молбата за отмяна е подадена много след изтичане на тримесечния преклузивен срок и поради това е недопустима.
Настоящият състав намира частната жалба за неоснователна :
Както е приел и съставът на Върховния касационен съд, преклузивният срок по чл.305,ал.1,т.1,предл.2 ГПК започва да тече считано от деня, в който молителят е могъл да се снабди с новото писмено доказателство.
Молбата за отмяна е подадена на 02.01.2013 г.
Представеното с нея писмено доказателство представлява препис от разпореждане № [ЕГН], издаден от НОИ – Р. Кюстендил на 22.11.2012 г..
Този документ обаче е цитиран в издаденото на Е. А. от НОИ – Р. Кюстендил удостоверение с дата 23.11.2011 г., представено от Е. Г. Ангелова с въззивната жалба по гр.д. № 41 /2012 г. на Кюстендилския окръжен съд, чието решение се иска да бъде отменено.
От което следва изводът, че молителят Е. А. е могла да се снабди с писменото доказателство още по време на висящността на делото пред КОС – най-късно към момента, в който и е издадено удостоверението – на 23.11.2011 г.
От този момент е започнал да тече и преклузивният срок по чл.305,ал.1,т.1 ГПК и съгласно чл.60,ал.3 ГПК е изтекъл в съответното число на последния месец – на 23.02.2012 г., четвъртък, присъствен ден. Този ден е преди деня на подаване на молбата за отмяна. След 23.02.2012 г. молителят няма право да иска отмяна на наведеното от нея основание.
Т.е молбата за отмяна е подадена след изтичане на преклузивния срок, следователно е недопустима, обжалваното определение на ВКС е законосъобразно и следва да бъде потвърдено, а частната жалба срещу него е неоснователна.
Частният жалбоподател не претендира разноски, а и с оглед изхода от това производство, няма право на такива. Насрещната страна не претендира разноски, не е доказала, че е направила такива, поради което също няма право на разноски.
Воден от изложеното настоящият състав
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 93 /10.04.2013 г. по гр.д. № 1085/ 2013 г. на Върховния касационен съд, г.к., ІІІ г.о..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.