О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 371
гр.София, 13.06.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
дванадесети юни две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 3815/ 2013 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.2 изр.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Д. Т. К. – Р. срещу определение на Пловдивски апелативен съд № 1052 от 22.04.2013 г. по гр.д.№ 1277/ 2012 г., с което е отхвърлено искането на частната жалбоподателка за предоставяне на правна помощ за изготвяне на касационна жалба и изложение на основание за допускане на касационно обжалване.
Жалбоподателката поддържа, че определението е неправилно, независимо от обстоятелството, че като адвокат същата се явява лице с юридическа правоспособност. Заявява, че до момента е имала процесуален представител, но повече не може да си позволи да ползва услугите му, поради което, съгласно разпоредбите на Закона за правната помощ, има право на безплатна такава. Поради това счита, че не е следвало молбата й да бъде отхвърлена и моли определението, с което това е сторено, да бъде отменено.
Ответната страна Д. О. Т. не взема становище.
Съдът намира частната жалба за допустима, обаче разгледана по същество, същата се явява неоснователна.
Жалбоподателката е предявила иск за унищожаване на договор за заем като сключен при крайна нужда и явно неизгодни условия, който е отхвърлен от първоинстанционния съд. По нейна жалба пред Пловдивски апелативен съд е образувано гр.д.№ 1277/ 2012 г., приключило с решение № 114/ 28.02.2013 г., потвърждаващо първоинстанционният съдебен акт. И пред първата, и пред въззивната инстанция ищцата, макар да е адвокат, е била представлявана от друг адвокат като нейн процесуален представител. След постановяване на въззивното решение, тя е депозирала молба за предоставяне на правна помощ при изготвяне на изложението за допускане на касационно обжалване, в която сочи, че поради липса на средства не може да си позволи договорно процесуално представителство. Съдът е отхвърлили искането с обжалваното в настоящето производство определение по съображения, че ищцата има юридическа правоспособност и процесуалното й представителство пред ВКС не е задължително, както и поради липса на данни да са налице предпоставките по чл.23 ал.4 ЗПП.
Определението е законосъобразно.
Процесуалното представителство на ищцата пред касационната инстанция не е задължително, защото тя има юридическа правоспособност. Правна помощ може да й бъде предоставена, както на всеки друг социално слаб гражданин, съгласно чл.23 ал.2 ЗПП, но това се предпоставя от установяване на факта, че страната не е в състояние да осигури средства за заплащане на адвокатско възнаграждение. За да извърши преценка налице ли са предпоставки за предоставяне на правна помощ, съдът трябва да има данни за имотното състояние на искателя. В случая такива не са представени нито пред въззивната, нито пред касационната инстанция, поради което следва да се направи извод, че по отношение на частната жалбоподателка не са налице предпоставките по чл.23 ал.3 ЗПП. В този смисъл е постановил определението си и апелативният съд, а жалбата срещу този акт касационната инстанция приема за неоснователна.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение на Пловдивски апелативен съд № 1052 от 22.04.2013 г. по гр.д.№ 1277/ 2012 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: