О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 402
гр.София, 24.06.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
деветнадесети юни две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 3848/ 2013 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.2 ГПК.
Образувано е частна жалба на В. Ц. П. срещу определение на Варненски окръжен съд № 957 от 26.03.2013 г. по ч.гр.д.№ 732/ 2013 г., с което е прекратено производството по делото и по този начин е оставена без разглеждане жалбата на същото лице против определение на Варненски районен съд от 14.11.2012 г. по гр.д.№ 7272/ 2009 г. С първоинстанционното определение е оставена без уважение молбата на ищеца за обезсилване на издаден срещу него изпълнителен лист въз основа на решение по гр.д.№ 7272/ 2009 г., с което е осъден да заплаща на дъщеря си И. В. П. месечна издръжка.
Жалбоподателят поддържа, че определението е незаконосъобразно, тъй като въззивният съд не може да откаже да контролира актове на първата инстанция, отхвърлящи искания на страните. Твърди, че доколкото с влязло в сила решение на съд в САЩ е осъден да плаща месечна издръжка на детето си И. в по-голям размер, това решение се явява по-благоприятно за И. П. и следва да се прилага, като не е допустимо присъждане на същата издръжка втори път. Поради това моли определението, с което е прекратено производството по частната му жалба пред въззивния съд, да бъде отменено със задължителни указания до същия съд да обезсили първоинстанционното решение в частта за издръжката, както и издаденият въз основа на него изпълнителен лист.
Ответните страни – К. И. П. и ДСП – В. – не вземат становище по частната жалба.
Върховният касационен съд намира частната жалба за допустима, но разгледана по същество, същата се явява неоснователна.
Делото е образувано по искова молба на В. Ц. П. против К. И. П., предявен е иск за развод със съпътстващи претенции относно упражняване на родителските права по отношение на роденото от брака дете, неговата издръжка и мерките на лични отношения с другия родител. С решение от 19.03.2012 г. по гр.д.№ 7272/ 2009 г., Варненски районен съд прекратил брака, предоставил упражняването на родителските права на майката, определил лични отношения с бащата и го осъдил да заплаща месечна издръжка от 300 лв. Това решение е обжалвано само от ответницата по делото, частният жалбоподател не се е възползвал от правото си на въззивна жалба. Образувано е гр.д.№ 3060/ 2012 г. на Варненски окръжен съд, в хода на производството по което ищецът е поискал обезсилване на решението на първата инстанция в частта за издръжката, доколкото с влязло в сила решение на съд в САЩ, щата К., такава вече е определена и се изплаща редовно от него. Ответницата обаче е оттеглила жалбата си срещу решението на първата инстанция и въззивното производство е прекратено с влязло в сила определение. Ищецът допълнително е поискал от районния съд обезсилване на изпълнителния лист, издаден въз основа на осъдителното решение за заплащане на издръжка, но претенцията му е отхвърлена с мотиви, че съдът, издал листа, няма правомощия да го обезсили сам. Частната жалба срещу този отказ на първоинстанционния съд е оставена без разглеждане с обжалваното в настоящето производство определение.
Оспореният съдебен акт е законосъобразен. На самостоятелно обжалване подлежат само тези определения, които преграждат развитието на производството или изрично са предвидени в закона като обжалваеми. Актът, с който съдът отказва да се обезсили издаден изпълнителен лист, не попада в този обхват. Той не слага край на съдебно производство, нито съществува изрична процесуална разпоредба, която да позволява обезсилване на изпълнителен лист от издалият го съд и оспорване на актът, с който това искане се уважава или отхвърля. Страната, срещу която листът е издаден, може да се защити по исков ред (чл.439 ГПК), като прекратяването на изпълнението ще е резултат от уважаване на иска й, ако същият бъде признат за основателен. Обезсилване на листа, без да е признато несъществуването на правото, за което е издаден, не може да бъде искано, а определението, с което това искане не се уважава, не подлежи на самостоятелно обжалване. Частната жалба срещу мотивираният с аналогични съображения акт на окръжния съд, се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение на Варненски окръжен съд № 957 от 26.03.2013 г. по ч.гр.д.№ 732/ 2013 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: