Определение №500 от 12.7.2013 по ч.пр. дело №38/38 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 500

София, 12.07.2013 г.

Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на четвърти юли две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ

при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Мария Славчева
ч. т. дело № 38/2013 година

Производство по чл. 274, ал. 2, пр. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба от [фирма], [населено място] срещу определение № 260 от 09.11.2012 г. по т. д. № 203/2012 г. на Върховен касационен съд, ТК, I отд., с което е оставена без разглеждане като процесуално недопустима, подадената от дружеството жалбоподател касационна жалба срещу решение № 220 от 24.10.2011 г., постановено по в. т. д. № 290/2011 г. на Варненски апелативен съд.
В частната жалба са въведени доводи за постановяване на определението на въззивния съд в нарушение на процесуалния закон, поради което се иска отмяната му.
Ответниците [фирма] /н/ [населено място] и синдика му Я. Н. С. не са изразили становище по частната жалба.
Настоящият състав на ВКС, второ отделение на търговска колегия, като взе предвид доводите на страната във връзка с инвокираните оплаквания съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 и сл.ГПК и данните по делото, приема следното:
Частната жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима.
По същество частната жалба е неоснователна.
За да постанови обжалваното определение съставът на ВКС е приел, че въззивното решение е изключено от касационен контрол съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК с оглед цената на всеки един от обективно предявените искове.
Определението е правилно.
С изменението на ал. 2 на чл. 280 ГПК /ДВ бр. 100 от 2010 г. в сила от 21.12.2010 г./ не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 10 000 лв. по търговски дела. В случая делото е търговско – въззивното решение е постановено по множество обективно съединени искове с правно основание чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ за обявяване на нищожно изпълнение на парични задължения между търговци по договор за търговска продажба на олио – с цена на всеки един от исковете до 10 000 лв.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че първоначалният състав на ВКС е следвало да разгледа касационната жалба срещу въззивното решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която е уважен иска за обявяване на нищожността на плащане от 06.08.2009 г. на сума в размер на 11 949,60 лв. /т. е. над 10 000 лв./ Това плащане е извършено по две фактури – № 1877/28.07.2009 г. за 6021,60 лв. и № 1879/30.07.2009 г. за 5928 лв. – или с цена всяка под 10 000 лв., поради което направеният от предходния състав на ВКС извод за недопустимост на касационната жалба е направен в съответствие със закона – чл. 280, ал. 2 ГПК.
По изложените съображения обжалваното определение като правилно постановено следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение № 260 от 09.11.2012 г. по т. д. № 203/2012 г. на Върховен касационен съд, ТК, I отделение.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top