1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 455
гр.София, 15.07.2013г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
трети юли две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 4128/ 2013 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.2 изр.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на З. И. В. и К. И. В. срещу определение на Върховен касационен съд, ІV г.о. № 69 от 12.03.2013 г. по гр.д.№ 1788/ 2013 г., с което е оставена без разглеждане молбата на частните жалбоподатели за отмяна на влязло в сила решение на Софийски районен съд по гр.д.№ 29672/ 2010 г. като просрочена.
Жалбоподателите поддържат, че определението е неправилно, тъй като решението, чиято отмяна се иска, е обжалвано пред въззивния съд и срокът да се иска отмяна не тече от датата, на която им е връчено съобщение за първоинстанционното решение. Претендират определението, с което молбата за отмяна е оставена без разглеждане, да бъде отменено.
Ответната по частната жалба страна, [фирма], както и третото лице помагач, [фирма], не вземат становище.
Съдът намира частната жалба за допустима, но разгледана по същество, същата се явява неоснователна.
Гражданско дело № 29672/ 2010 г. на Софийски районен съд е образувано по искова молба на [фирма] против З. И. В., предявени са установителни искове за съществуване на парични вземания. Първоинстанционното производство е приключило с решение от 01.06.2011 г., което е връчено на страните съответно на 15.06.2011 г. (на ищеца) и на 13.06.2011 г. (на ответника З. В., чрез съпруга й К. В.). И двете страни са се възползвали от правото да оспорят решението по въззивен ред, по жалбите им е образувано гр.д.№ 14310/ 2011 г. на Софийски градски съд. Този съд е постановил решение по съществото на спора на 19.03.2012 г., като частично е уважил и частично е отхвърлил предявените искове. Препис от въззивното решение не е връчен на страните, тъй като то не подлежи на обжалване.
Видно от изложеното, първоинстанционното решение не е влязло в сила като необжалвано и неговата отмяна не може да се иска. На отмяна подлежи въззивното решение, с което спорът е решен по същество, но такова искане към касационния съд не е отправено. Без оглед на това, за образуваното производство и двамата молители са известени най-късно към 13.06.2011 г., когато К. В. е получил съобщение за постановеното решение по исковата молба на [фирма] срещу съпругата му З. В.. Поради това не може да се приеме, че той не е знаел за образуваното производство и че срокът за подаване на молба за отмяна тече от датата, на която му е връчен препис от въззивното решение. Освен това, К. В. не е страна по делото, нито се явява лице, за което решението има сила по смисъла на чл.304 ГПК. Ето защо нито той, нито съпругата му са процесуалноправно легитимирани да искат отмяната му поради неучастие на задължителен другар в производството по разглеждане на исковете, а друго основание за отмяна в депозираната от тях молба не е посочено.
По тези мотиви следва да се приеме, че подадената молба за отмяна е недопустима и не подлежи на разглеждане по същество. В обжалваното определение е направен същият извод, поради което частната жалба срещу него не следва да бъде уважена.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение на Върховен касационен съд, ІV г.о. № 69 от 12.03.2013 г. по гр.д.№ 1788/ 2013 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: