О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 523
София, 12.08.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Второ търговско отделение в закрито заседание на дванадесети юли две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Мария Славчева
ч.т.дело № 1976/2013 година
Производство по реда на чл. 274, ал. 2, изр.1 във вр. с ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място] срещу разпореждане № 2582 от 05.12.2012 г. по т.д.№ 4413/2012 г. на Софийски апелативен съд, трети състав, с което е върната въззивната му жалба против решение № 1683 от 21.09.2012 г. по т. д. № 1398/2010 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI – 8 състав и е прекратено производството по делото.
В частната жалба са въведени доводи за постановяване на обжалваното разпореждане в нарушение на процесуалния закон – чл. 50, ал. 3 ГПК, поради което се иска отмяната му.
Ответната страна [фирма], [населено място] оспорва частната жалба по съображения, изложени в срока и по реда на чл.276, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на ВКС, второ отделение на търговска колегия, като взе предвид доводите на страната във връзка с инвокираните оплаквания съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 и сл.ГПК и данните по делото, приема следното:
Частната жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима.
По същество частната жалба е неоснователна.
За да върне въззивната жалба на частния жалбоподател, апелативният съд е приел, че същата е подадена след изтичане на срока по чл. 259, ал. 1 ГПК. В съобразителната му част е посочено, че съобщението за решението на първоинстанционния съд е връчено на [фирма] на 01.10.2012 г., а въззивната му жалба е постъпила в деловодството на Софийски градски съд на 18.10.2012 г., т.е. след законоустановения срок, изтекъл на 16.10.2012 г.
Разпореждането е правилно.
Оплакванията на частния жалбоподател са неоснователни. Съгласно чл. 50, ал. 1 ГПК, мястото на връчване на търговец или на юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а съгласно чл. 50, ал. 3 ГПК, връчването на търговци се осъществява в канцелариите им и може да се извърши на всеки служител или работник, който е съгласен да ги приеме. При удостоверяване на връчването връчителят посочва имената и длъжността на получателя.
Видно от справката в ТР към Агенцията по вписванията, седалището и адресът на управление на [фирма] е [населено място], район М., [улица]. На този именно адрес е изпратено съобщението, което е връчено на лицето П. Д. Иванова срещу положен от нея подпис и отбелязване на длъжността й. Съгласно определение № 22 от 17.01.2012 г. по ч. т. д. № 886/2011 г. на I т. о., ВКС, постановено по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК, връчителят не е длъжен да събира допълнителни доказателства относно качеството работник или служител на лицето, изразило съгласие да приеме съобщението, чиито три имена са посочени. За да се обори редовността на връчването на съобщението, съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест, частният жалбоподател следва да установи, че лицето подписало съобщението не е негов работник или служител. Тъй като за редовно връчване не е нужно лицето, което е получило съобщението да притежава представителна власт, а доказателства, оборващи качеството му на работник или служител не са представени, то следва, че връчването, извършено в съответствие с правилата на глава VI, раздел I от ГПК е редовно.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 2582 от 05.12.2012 г. по т. д. № 4413/2012 г. на Софийски апелативен съд, трети състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: