О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 539
София, 19.08.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на тринадесети август две хиляди и тринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
ч.т.дело N 1321/2013 година
Производство по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Г. Б. Г. и В. Б. Г., [населено място], срещу определение № 1146 от 27.12.2012г. по ч.т.д. № 956/2012г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, с което е оставена без разглеждане частната им жалба срещу определение от 06.08.2012г. по гр.д. № 3663/2012г. на Софийски градски съд. С последното въззивната инстанция им указала да довнесат по сметка на Софийски районен съд невнесена дължима държавна такса по предявените установителни искове.
Частните жалбоподатели молят да се отмени атакуваното определение и се уважи подадената от тях частна жалба срещу определението на въззивния съд. Считат, че с определението на СГС е увеличена цената на иска по см. на чл.70, ал.1 ГПК, поради което актът попада в приложното поле на чл.274, ал.1, т.2 ГПК и подлежи на самостоятелно обжалване с частна жалба.
Ответникът по жалбата, [фирма], поддържа, че обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но разгледана по същество е неоснователна.
За да остави без разглеждане подадената частна жалба срещу определението на Софийски градски съд, с което са дадени указания на ищците да представят доказателства за внесена държавна такса по исковете, тричленният състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, е приел, че атакуваното определение не подлежи на обжалване, тъй като не попада в кръга на определенията по чл.274, ал.1 от ГПК – не е преграждащо и обжалването му не е изрично посочено в закона. Изложени са съображения, че фактът, че въззивният съд при определянето на размера на държавната такса е посочил цената на предявените искове, не дава основание да се приеме, че обжалваното определение е за определяне на цената на иска и с него тя се увеличава.
Определението е правилно.
Извършената от първия тричленен състав преценка относно допустимостта на обжалването пред ВКС е в съответствие с императивните норми на чл.274, ал.1, т.2 ГПК и чл.70, ал.2 ГПК.
Видно от разпоредбата на чл.274, ал.1 от ГПК, определенията на първостепенния съд, подлежащите на самостоятелен контрол по реда на обжалване с частна жалба, са две категории – определения, преграждащи по- нататъшното развитие на делото /т.1/ и тези, за които законът изрично предвижда това /т.2/.
Съгласно чл.70, ал.2 ГПК, на обжалване с частна жалба подлежи определението на съда, с което се увеличава цената на иска. В настоящия случай са предявени при условията на обективно съединяване установителни искове за обявяване на нищожност на клаузи от договор за кредит за покупка на недвижим имот и осъдителни искове за общо 9 775,12 евро, като ищците са определили в исковата молба единствено цената на осъдителните претенции, приемайки, че установителните искове са неоценяеми. Спорът дали установителните искове са оценяеми не попада в хипотезата на чл.70, ал.2 ГПК. Постановявайки определение по чл.129, ал.2 ГПК вр. чл. 128, т.2 ГПК, с което се определя дължимата държавна такса по предявените установителни искове по чл.26 ЗЗД, въззивната инстанция не е извършила увеличаване на цената на тези искове, тъй като такава не е определяна от ищците.
С оглед изложеното по-горе, произнасянето на съда, с което определя един иск като оценяем и въз основа на цената му дава указания за внасяне на държавната такса по него не представлява увеличение на определената от ищците цена на оценяем иск, поради което не подлежи на обжалване с частна жалба по реда на чл.274, ал.1, т.2 ГПК вр. чл.70, ал.2 ГПК. Определението не е и преграждащо развитието на производството, тъй като с него се дават указания на ищците и се определя срок за изпълнението им, поради което не е налице и хипотезата на чл.274, ал.1, т.1 ГПК.
Водим от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1146 от 27.12.2012г. по ч.т.д.№ 956/2012г. по описа на ВКС, Търговска колегия, Второ отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: