О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 532
гр. София, 23.08.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седемнадесети юли през две хиляди и тринадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 3919 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, ал. 1, вр. чл. 274, ал. 2, изр. първо и ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на Т. С. П., С. Т. П. и Р. С. П. – тримата от [населено място], чрез процесуалните им представители адв. М. Н. и адв. М. И., против определение без номер от 29 април 2013 г., постановено по в.гр.д. № 501 по описа на апелативния съд в гр. Велико Търново за 2012 г. в частта му, с която е потвърдено решение № 126 от 6 юли 2012 г., постановено по гр.д. № 991 по описа на окръжния съд в гр. Велико Търново за 2011 г. за оставяне без разглеждане предявения от П. против [фирма] (в несъстоятелност) иск за разваляне на договор за възлагане на строителство върху недвижим имот и за учредяване на право на строеж, и е оставена без разглеждане като процесуално недопустима подадената от П. лично и от Т. и С. П. като наследници на П. Д. П., въззивна жалба против решение № 126 по гр.д. № 991/2001 г. на окръжния съд в гр. Велико Търново в частта, с която е отхвърлен предявеният от Т., П. и Р. П. иск за разваляне на договор за учредяване на право на строеж в цялост, включително и по отношение на останалите прехвърлители на правото на строеж Н. С. П., М. А. П. и П. Н. П., и производството по делото е прекратено в тази част, както и в частта, с която на основание чл. 229, ал. 1, т. 7 ГПК във връзка с чл. 637, ал. 2 ТЗ производството по делото е спряно по отношение на подадената от Т., П. и Р. П. въззивна жалба против решение № 126 по гр.д. № 991/2011 т. на окръжния съд в гр. Велико Търново за отхвърлянето на претенцията им за присъждане на неустойка в размер на 247745,42 лева за първите двама и 495490,84 лева за третата.
В жалбата се сочи, че определението е неправилно и необосновано, защото Т., Р., П., Н., М. и П. П. са учредили в полза на ответното дружество право на строеж върху собствен недвижим имот, налице е неизпълнение от ответника и правен интерес за предявяване на иск по чл. 87 ЗЗД и то по отношение на целия договор с участието на всички учредители на правото на строеж; учредено е право на строеж заедно и едновременно, изпълнението е неделимо, независимо от факта, че всеки едни от учредителите следва да получи конкретен обект, тъй като конкретните обекти са част от една сграда и не могат да бъдат изградени независимо един от друг; неправилно е и определението в частта му за потвърждаване на решението на първата инстанция за прекратяване на производството по делото досежно претенцията за разваляне на договор за строителство и учредяване на суперфиция от 2007 г., тъй като този договор се явява основният юридически факт, който е правопораждащ по отношение на последващите договори за суперфиция, и в него са уговорени и условията и изискванията, които трябва да бъдат спазени от строителя при изграждането и строителството на процесната сграда, както и са обективирани изискванията по отношение на сроковете като условие при престирането на задължението от страна на строителя, уговорени са и съответните санкции и скрепени с тях неустойки; в раздел 6 на договора е записано, че неизпълнението на някоя от клаузите ще послужи като основание за „развалянето по право” на договора, както и на договорите за учредяване право на строеж; тъй като доказването на пълното неизпълнение по договора е пряко свързано с въпроса за реализирането правото на строеж, правопораждащо за което се явява възникналото между страните облигационно правоотношение, поради което жалбоподателите имат правен интерес от това да доказват и наличието и степента на неизпълнението съобразно договореностите по договора; неправилно са приложени разпоредбите на ТЗ и ГПК по отношение на претенцията за заплащане на неустойки. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване поради нарушение на ТР № 1 по тълк.д. № 1/2011 г., ОСГК по въпроса дали при учредяване на право на строеж на една сграда е делимо или не досежно учредителите и това превръща ли същите в необходими другари в производството; допустимо ли е разваляне на договор за строителство, който се намира в пряка и непосредствена връзка с договор за суперфиция, по съдебен ред, на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК; необходими другари ли са в процеса учредителите на правото на строеж на града, на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответникът [фирма] (в несъстоятелност), със седалище и адрес на управление в [населено място], не представя отговор на частната жалба.
Частната жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК.
С определението си въззивният съд приема, че ищците Т., П. и Р. П. са предявили против ответното дружество три обективно съединени иска: за разваляне на договор за възлагане на строителство на недвижим имот и учредяване на право на строеж, сключен между ищците и още три лица и ответника, за разваляне на договор за учредяване направо на строеж между същите лица, за присъждане на неустойки в резултат на неизпълнение на договорни задължения при изпълнение на строително монтажни работи; искът за разваляне на договора за строителство и искът за разваляне на учредена суперфиция не са един и същи иск; не е налице правен интерес у ищците да искат разваляне на договор за строителство – този договор се разваля извънсъдебно, поради което решението на първата инстанция в тази част е правилно; при тълкуване на първия договор е видно, че той съдържа елементи на договор за изработка и елементи на предварителен договор, с който възложителите по договора за строителство са се задължили да учредят право на строеж на изпълнителя по договора за строителство – договорът създава между страните облигационни отношения, няма вещно-прехвърлително действие и може да бъде развален с едностранно волеизявление от страна на изправната страна при неизпълнение на длъжника; с предявяването на иска по чл. 87, ал. 3 ЗЗД ищците не са уточнили частите, до които претендират развалянето на договора за суперфиция; ищците и още три лица са учредили на ответното дружество право на строеж на описани подробно в нотариален акт обекти, не е описано какви са частите на отделните собственици, като данни за това се съдържат само в представен констативен акт за установяване годност за приемане на строеж; с предявяването на иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД ищците могат да претендират разваляне на учредено от тях вещно право на строеж до 678/2140 ид.ч. от правото на собственост върху поземления имот, а не и за частта на останалите съсобственици, учредили право на строеж; за активната легитимация на ищците да предявят иск за разваляне на договора, с който е учредено правото на строеж на ответното дружество от значение е качеството на прехвърлител на сделката, а не качеството на собственик на имота, поради което правилно съдът не е конституирал останалите прехвърлители на правото на строеж; не се касае за неделимо изпълнение по договора, тъй като ответникът е поел задължение за построяване на конкретни обекти за всеки от учредителите на правото на строеж, и другарството е обикновено, поради което правилно са уважени частично предявените субективно съединени искове, а по отношение на искането за разваляне на договора изцяло предявеният иск е отхвърлен; предмет на въззивно обжалване е именно искането за разваляне на договора изцяло и по отношение на останалите прехвърлители на правото на строеж, които не са ищци и не участват в него, а са предявили друг иск; производството по делото в тази му част е недопустимо, а ищците по настоящия спор не са легитимирани да предявяват чужди права с въззивна жалба; по отношение на ответника е открито производство по несъстоятелност и с решение от 13 февруари 2013 г. дружеството е обявено в несъстоятелност, поради което производството по претенцията за присъждане на неустойка от неизпълнение на договорни задължения следва да се спре на основание чл. 637, ал. 2 ТЗ.
Касационният съд приема, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване в частта на обжалваното определение, в което се потвърждава решение на първата инстанция за оставяне без разглеждане на предявения иск за разваляне на договор за възлагане на строителство върху недвижим имот и за учредяване на право на строеж от 2007 г., а в останалата й част жалбата е неоснователна.
Поставя се правният въпрос допустимо ли е разваляне на договор за строителство, който се намира в пряка и непосредствена връзка с договор за суперфиция, по съдебен ред, като се твърди, че даването на отговор от страна на касационния съд е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. В съответната част на мотивите на обжалваното определение се приема, че договорът за строителство от 2007 г. съдържа елементи на договор за изработка и на предварителен договор за учредяване право на строеж, който няма вещно-прехвърлително действие и може да се развали извънсъдебно. Макар да е вярно, че един предварителен договор за прехвърляне правото на строеж е в пряка връзка с последващ окончателен такъв, обстоятелството, че с първия не се прехвърлят, учредяват, признават или прекратяват вещни права върху недвижими имоти, води до извода за съответствие на даденото от съда разрешение с разпоредбите на чл. 87 ЗЗД. Както се приема постоянно в съдебната практика, изключението, предвидено в чл. 87, ал. 3 ЗЗД, не може да намери приложение в случаите, когато се иска разваляне на договори, които нямат за предмет вещни права върху недвижими имоти, а за тях се прилага общият ред на чл. 87, ал. 1 и 2 ЗЗД. Ето защо, тъй като настоящият съдебен състав не намира необходимост да тълкува нормата на закона, която е ясна, а и е налице съответната постоянна съдебна практика, допускане на касационното обжалване в съответната част на обжалваното определение не се налага.
За да приеме недопустимост на въззивното обжалване по отношение на права на неучаствали в спора лица, въззивният съд приема, че активната легитимация на ищците се определя от качеството им на прехвърлители по сделката, а не от качеството им на собственици на земята, а ответното дружество е поело конкретни задължения, и ищците не са легитимирани да предявяват чужди права. Това тълкуване на въззивния съд е напълно в съответствие с разбирането, че съдебно не могат да бъдат предявени чужди права, освен в изрично посочените в закона случаи. При сторена констатация за поети конкретни задължения от страна на дружеството за построяване на обекти от сградата, която ще се построи в съсобствения имот на прехвърлителите, и учредителите запазват правото на строеж за себе си за определени обекти, а дружеството стане собственик на останалите обекти в сградата, то е явно, че всички прехвърлители не са необходими другари в производството. Даденото от въззивния съд разрешение не е в противоречие със задължителното тълкуване на ОСГК в ТР № 1 по тълк.д. № 1/2011 г., тъй като разглежданият в цитираното ТР въпрос е за това кога следва да се счита упражнено правото на строеж съгласно чл. 67 ЗС в случаите, когато то е учредено с единен договор за част от обектите в сграда, състояща се от множество самостоятелни обекти.
На последно място, неоснователна е и жалбата по отношение на постановеното от въззивния съд спиране на производството по отношение на претенциите по чл. 92 ЗЗД поради наличието на предпоставките на чл. 637, ал. 1 ТЗ. В частната жалба е посочено единствено, че жалбоподателите не споделят извода на съда за наличие на съответните предпоставки. Предвид правилото на чл. 269 ГПК, и тъй като определението в съответната му част е валидно и допустимо, и яснотата от данните в Търговския регистър, че ответното дружество е обявено в несъстоятелност, липсата на конкретизирани оплаквания срещу определението в това отношение налага потвърждаването му.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване определение без номер от 29 април 2013 г., постановено по в.гр.д. № 501 по описа на апелативния съд в гр. Велико Търново за 2012 г. в частта му, с която е потвърдено решение № 126 от 6 юли 2012 г., постановено по гр.д. № 991 по описа на окръжния съд в гр. Велико Т ърново за 2011 г. за оставяне без разглеждане предявения от Т. С. П., П. Д. П. и Р. С. П. – тримата от [населено място], против [фирма] (в несъстоятелност) иск за разваляне на договор за възлагане на строителство върху недвижим имот и за учредяване на право на строеж от 5 ноември 2007 г.
ПОТВЪРЖДАВА определение без номер от 29 април 2013 г., постановено по в.гр.д. № 501 по описа на апелативния съд в гр. Велико Търново за 2012 г. в частта му, с която е оставена без разглеждане като процесуално недопустима подадената от Т. С. П., П. Д. П. и Р. С. П. – тримата от [населено място], лично, както и от Т. С. П. и С. Т. П. като наследници на П. Д. П., въззивна жалба против решение № 126 по гр.д. № 991/2001 г. на окръжния съд в гр. Велико Търново в частта, с която е отхвърлен предявеният от Т., П. и Р. П. иск за разваляне на договор за учредяване на право на строеж, обективиран в нотариален акт № ***, т. ***, рег. № ****, дело № *** от 200* г., от 5 ноември 200* г. на нотариус Р. М., нотариус в района на районен съд гр. Велико Търново, № ***, в цялост, включително и по отношение на останалите прехвърлители на правото на строеж Н. С. П., М. А. П. и П. Н. П., и производството по делото е прекратено в тази част, както и в частта, с която на основание чл. 229, ал. 1, т. 7 ГПК във връзка с чл. 637, ал. 1 ТЗ производството по делото е спряно по отношение на подадената от Т. С. П., П. Д. П. (заместена от правоприемниците й Т. С. П. и С. Т. П.) и Р. С. П. въззивна жалба против решение № 126 по гр.д. № 991/2011 г. на окръжния съд в [населено място] за отхвърлянето на иска на Т. С. П., П. Д. П. и Р. С. П. за присъждане на неустойка в размер на 247745,42 лева за Т. и П. П. и 495490,84 лева за Р. П..
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: