О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 568
София, 02.09.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми август две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Мария Славчева
ч.т.дело № 2175/2013 година
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр.1 във вр. с ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на П. Ц. Ц. срещу определение № 2584 от 07.02.2013 г. по ч. гр. д. № 15333/2012 г. на Софийски градски съд, в частта, с която е оставена без разглеждане като процесуално недопустима частната му жалба с вх. № 3122837/06.06.2012 г., подадена срещу издадената заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 44610/2011 г. на Софийски районен съд, I ГО, 24 състав и в частта, с която е оставена без разглеждане като процесуално недопустима поради липса на правен интерес частната му жалба с вх. № 1036097/24.09.2012 г., подадена срещу определение от 05.09.2012 г., постановено по ч. гр. д. № 44610/2011 г. по описа на Софийски районен съд, I ГО, 24 състав, с което е оставено без уважение искането му за спиране на изпълнението.
В частната жалба са въведени доводи за постановяване на обжалвания съдебен акт в нарушение на процесуалните правила, поради което се иска отмяната му.
Ответната страна [фирма] не изразила становище по частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид доводите на страната във връзка с инвокираните оплаквания съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 и сл. ГПК и данните по делото, приема следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт и е процесуално допустима.
По същество частната жалба е неоснователна.
За да остави без разглеждане подадената от П. Ц. частна жалба с вх. № 3122837/06.06.2012 г., въззивният съд се позовал на разпоредбата на чл. 413, ал. 1 ГПК, според която заповедта за изпълнение не подлежи на обжалване от страните, освен в частта за разноските.
С въззивното определение е оставена без разглеждане и частната му жалба срещу определението от 05.09.2012 г., постановено по ч. гр. д. № 44610/2011 г. на Софийски районен съд, с което е оставено без уважение искането му за спиране по чл.420 ГПК. Изложени са съображения за липса на правен интерес от спиране на изпълнението на заповедта за изпълнение, след като в същото производство е разгледана и уважена подадената от А. М. Д. частна жалба срещу незабавното изпълнение на същата заповед и е обезсилен изцяло изпълнителния лист, издаден по заявление на [фирма] срещу тях в качеството им на поръчители по договор за банков кредит.
Обжалваното определение е правилно.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че с частната си жалба с вх. № 3122837/06.06.2012 г. е сезирал Софийски градски съд с искане по чл. 419, ал. 1 ГПК за отмяна на разпореждането за незабавно изпълнение. В същата по недвусмислен начин е формулирано искане да се отмени издадената заповед за незабавно изпълнение, поради което правилно с обжалваното определение това искане е квалифицирано по чл. 413, ал. 1 ГПК. Заповедта за изпълнение подлежи на обжалване само в частта за разноските и относно разпореждането за незабавно изпълнение. Разпореждането, с което е допуснато издаването за процесната заповед, обаче не подлежи на обжалване – арг. чл. 413, ал. 2 ГПК и поради това правилно въззивният съд е оставил частната жалба без разглеждане.
С обезсилването на изпълнителния лист изпълнението на заповедта за изпълнение се спира по право, поради което следва да се сподели извода на съда за липса на правен интерес от искането за спиране по реда на чл. 420 ГПК. За пълнота на изложението следва да се изтъкне, че подаването на самостоятелно искане за спиране е аргумент в подкрепа на извода, че с предходната частна жалба е обжалван съдебния акт за издаване на заповедта за изпълнение, а не разпореждането за незабавното й изпълнение.
Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 2584 от 07.02.2013 г. по ч. гр. д. № 15333/2012 г. на Софийски градски съд в частите, с които са оставени без разглеждане като процесуално недопустими частните жалби, подадени от П. Ц. Ц. срещу издадената заповед за изпълнение с разпореждане от 28.10.2011 г. по ч. гр. д. № 44610/2011 г. по описа на Софийски районен съд и срещу определение от 05.09.2012 г., постановено по ч. гр. д. № 44610/2011 г. по описа на Софийски районен съд, постановено на основание чл.420 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: