4
4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 553
София, 17.09.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми август през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА
гр.дело № 3323 /2013 год.
Производството е по реда на чл. 274 ал. 2, изр. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на П. И. Т. и Д. И. Т. и двамата от [населено място] срещу определение № 250 от 13.3.2013 г, постановено по ч.гр.дело № 289/2013 г на Русенски окръжен съд, Гражданска колегия, с което е прекратено производството по него, поради липса на правен интерес от обжалване.
С частната жалба се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт.Поддържа се, че е налице правния интерес от обжалване се обосновава с необходимостта от висящо исково производство между страните, което да бъде спряно на основание чл.229 ал.1 т.4 от ГПК до приключване на образувано досъдебно производство по преписка № 3471812 г на Районна прокуратура, [населено място] с предмет установяване, че ищцата по делото Р. Г. не съществува като правен субект.Жалбоподателите молят настоящия съд да отмени прекратителното определение и върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия.
Ответницата по частната жалба Р. Г. не взема становище по същата.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба съобрази следното:
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ на касационен контрол, поради което е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
От данните по делото се установява следното : Р. Г. от И. чрез пълномощника си адв.К. Б. от [населено място] е подала искова молба срещу Д. И. Т.-Ш. и П. И. Т., в която подържа, че заедно с други съсобственици и сънаследници от фамилията Г. е собственик на 3/12 ид.части от недвижим имот на [улица] [населено място], представляващ застроено дворно място и една двуетажна и три едноетажни сгради.Този имот е бил придобит от общия наследодател И. Г., от който същият е одържавен, а в последствие, през 1994 г е възстановен в лицето на неговите наследници.Подържа, че ответниците са наследници на А. А. Т., която през 1951 г заедно със семейството си е била настанена като наемател на част от жилищния етаж в сградата на [улица].Тъй като Т. никога не е притежавала право на собственост върху този имот, моли съда да постанови решение, с което отмени констативния нотариален акт на основание чл.537 ал.2 от ГПК, с който починалата междувременно А. Т., наследена от ответниците по иска, се легитимира като собственик.
С нотариален акт № 437 от 19.7.1921 г на нотариус при Русенски окръжен съд И. Г.-жител на [населено място] е признат за собственик въз основа на обстоятелствена проверка върху една двуетажна къща, с два дюкяна на долния етаж, а втория етаж състоящ се от пет стаи, кухня, таван и с друга стая в двора.
На 22 април 2002 г на основание постановление, издадено въз основа на обстоятелствена проверка А. А. Т. от [населено място] е призната за собственик по наследство и давност върху дворно място с площ от 279 кв.м, заедно с 2/5 ид.части от построената в него двуетажна жилищна сграда от 147 кв.м с магазин и работилница в партерния етаж и пристройка от 55 кв.м.На същата дата А. Т. е прехвърилла имота на дъщеря си Д. Т. срещу задължение за издръжка и гледане.На 9.8.02 г Д. Т. се е снабдила с нотариален акт за собственост № ***, т.*, рег.№ ****, н.д.311/9.8.0* г на имота на основание давностно владение.
На 19.7.2002 г Р. Г., П. Г., Л. Ш., Й. Ж. Г., М. Ф. и М. Г. като наследници на И. Й. Г. и на основание реституция по ЗВСОНИ и Наредбата за управление на имуществата на чуждестранните лица в страната и за преодоляване на имуществените последици от нея /ДВ бр.95/24.11.1992 г/ са признати за собственици в идеални части на дворно място с площ от 279 кв.м, заедно с построените в него масивна двуетажна сграда на 147 кв.м, състояща се от партерен етаж с два магазинаи втори етаж, състоящ се от четири стаи, две кухни, два коридора, баня, клозет, тераса,заедно с пристройка от 51 кв.м в [населено място] на [улица].
С влязло в сила съдебно решение № 102 от 28.8.2006 г по гр.дело № 3659/02 г Русенски районен съд, Шести граждански състав е признал за установено по отношение на Д. И. Т.-Ш., че М. Ф., М. Г.-двамата от И., Л. Ш. от САЩ, Й. Г., П. Г. и Р. Г. от И. са собственици на описаните в исковата молба имоти, като е осъдил ответницата да им предаде собствеността и владението върху същите.Като последица от уважаване на предявените искове съдът е постановил отмяна на нотариален № ***, т.**, н.д. № 3862/9.8.0* г на Сл.Вп при Р., с който Д. И. Т.-Ш. е призната за собственик по давностно владение, въз основа на извършена обстоятелствена проверка на описаните в акта имоти.Решението е влязло в сила на 23.6.2009 г.
А. Т. е починала на 4.7.2007 г и е остаила за наследници сина си П. И. Т. и дъщеря си Д. И. Т..
С определение от 2.11.12 г, постановено по гр.дело № 6038/12 г Русенски районен съд, 12 граждански състав е приел, че искането по чл.537 ал.2 от ГПК за отмяна на охранителен акт не представлява самостоятелен иск, а е законна последица от уважаването на иска за собственост поради което е недопустим съгласно задължителните разяснения , дадени с ТР № 178 от 30.6.1986 г по гр.дело № 150/85 г на ОСГК.
С атакуваното определение въззивният съд е потвърдил това на Русенски районен съд, като е приел, че ответниците по предявения недопустим иск нямат правен интерес да обжалват прекратителното определение, т.к. с нето съдът се е десезирал от разглеждане на спора, което изцяло съвпада с техния правен интерес.
Атакуваното определение е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.Искането по чл.537 ал.2 от ГПК за отмяна на нотариален акт по обстоятелствена проверка не представлява самостоятелен иск, а законова последица от произнасянето по иска за собственост, поради това производството по делото законосъобразно е прекратено.За ответниците по предявения изначално недопустим иск липсва правен интерес от подържане на неговата висящност, респ.спирането му до произнасяне по образувано досъдебно производство.
С оглед изложеното обжалваното определение, с което е прекратено производството по делото е законосъобразно постановен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 250 от 13.3.2013 г, постановено по ч.гр.дело № 289/2013 г на Русенски окръжен съд, Гражданска колегия,
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: