О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 583
гр.София, 20.09.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
осемнадесети септември две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 4869/ 2013 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.2 изр.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на В. о. – П. срещу определение на Върховен касационен съд, ІІІ г.о. № 143 от 04.06.2013 г. по гр.д.№ 21/ 2013 г. С него е оставена без разглеждане касационната жалба на частния жалбоподател срещу въззивно решение на Плевенски окръжен съд по гр.д.№ 806/ 2012 г. в частта, в която този съд се е произнесъл за частично отхвърляне на исковите претенции на Ц. И. А. срещу В. о. – П.. В частта, в която исковите претенции са уважени, касационният съд не е допуснал обжалване на въззивното решение.
Жалбоподателят поддържа, че е изложил надлежно правен въпрос по допускане на касационното обжалване и изводите в обратния смисъл, които са направени в определението на ВКС по гр.д.№ 21/ 2013 г., не са правилни. Поради това моли за отмяната му.
Ответната страна Ц. И. А. не взема становище по частната жалба.
Съдът намира частната жалба за допустима, но разгледана по същество, същата се явява неоснователна.
Ц. А. е предявила срещу В. о. – П. искове за отмяна на незаконно уволнение, за възстановяване на заеманата длъжност и за заплащане на обезщетения за оставане без работа и за неизползван платен годишен отпуск. Първоинстанционният съд е уважил конститутивните искове, а исковете за обезщетения е отхвърлил частично. По жалба на ответника е образувано гр.д.№ 806/ 2012 г. на Плевенски окръжен съд, приключило с потвърждаване на първоинстанционният съдебен акт. По този начин въззивният съд разрешава спора между страните, т.е. уважава частично исковете за обезщетения, а изцяло -исковете за отмяна на уволнението и за възстановяване на заеманата длъжност.
Касационната жалба срещу това решение е счетена за частично недопустима, доколкото ответникът няма правен интерес да обжалва съдебен акт, с който се отхвърлят предявените срещу него претенции. Именно заради това предходният състав на ВКС е оставил жалбата без разглеждане само в частта, в която се оспорва произнасянето на въззивния съд по отхвърлените претенции за присъждане на обезщетения. В. о. – П. няма правен интерес да оспорва благоприятно за него и негативно за ищцата решение, а в частта, отхвърлящо исковите претенции, въззивният съдебен акт е благоприятен за ответника. За частичното оставяне на касационната жалба без разглеждане няма значение дали е бил формулиран надлежно правен въпрос по чл.280 ал.1 ГПК, липсата на правен интерес от обжалването в тази част е изначална и се констатира преди да се разгледа редовността на изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, което се явява приложение към жалбата. Обжалваното определение се базира на същото разбиране, поради което жалбата срещу него не следва да бъде уважена.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение на Върховен касационен съд, , ІІІ г.о. № 143 от 04.06.2013 г. по гр.д.№ 21/ 2013 г. в частта, в която е оставена без разглеждане касационната жалба на В. о. – П. срещу въззивно решение на Плевенски окръжен съд по гр.д.№ 806/ 2012 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: