3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 633
гр. София, 30.09.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети септември през две хиляди и тринадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 5547 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, ал. 1, вр. чл. 274, ал. 2, изр. първо ГПК.
Образувано е по частната жалба на В. К. Ч. от [населено място] против определение № 3883 от 30 януари 2013 г., постановено по ч.гр.д. № 632 по описа на Софийския градски съд за 2011 г., с което е върната частната касационна жалба вх.№ 99904 от 5 октомври 2012 г. на частната жалбоподателка против определение № 13815 от 27 август 2012 г., постановено по същото частно гражданско дело. В жалбата се сочи, че определението е незаконно и не държи сметка за фактическата обстановка, като препятства разрешаването на проблема, с който районният съд е сезиран; мотивите за липса на изложение на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК са незаконни, защото няма законна предпоставка да се търси такова; в разпореждането липсва яснота по подадената молба, както и входящият й номер; неясен е и предметът на жалбата, с която въззивният съд е сезиран; от разпореждането не се вижда безспорната липса на средства у жалбоподателката да заплати държавна такса; актът е постановен и при игнориране на другата страна.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК.
С разпореждането си въззивният съд приема, че в указания й срок частната жалбоподателка не е отстранила нередовностите на частната й касационна жалба – не е внесена дължимата държавна такса по сметка на ВКС и липсва изложение на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Частната жалба е неоснователна.
С определение № 13815 от 27 август 2012 г. въззивният съд потвърдил отказа на първата инстанция да освободи частната жалбоподателка от внасяне на държавна такса за въззивно обжалване на определение от 21 октомври 2010 г. с мотива, че имущественото състояние на жалбоподателката й дава възможности да реализира доходи от притежавани недвижими имоти. Подадената частна касационна жалба срещу това определение е оставена без движение с разпореждане от 10 декември 2012 г., с указание за представяне на точно и мотивирано изложение на основанията за касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и доказателство за внесена държавна такса по сметка на ВКС. Съобщението за това разпореждане е получено от частната жалбоподателка лично на 14 януари 2013 г. С молба от 18 януари 2013 г. частната жалбоподателка обосновава виждането си защо не е необходимо да представя изложение на основанията за допускане на касационното обжалване.
Неправилно е виждането на частната жалбоподателка, че липсва законова предпоставка за прилагане на изложение на основанията за допускане на касационното обжалване. След като се обжалва определение на въззивен съд, потвърждаващо разпореждане на първа инстанция, то съобразно правилото на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, към жалбата се прилага изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК, при наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК на обжалване с частна жалба пред ВКС подлежат определения, с които се прегражда развитието на различни производства, каквото е и това по чл. 83 ГПК. Следователно, напълно основателно въззивният съд е указал на частната жалбоподателка да представи изложение на основанията за допускане на касационното обжалване на въззивното определение.
В обжалваното определение ясно е посочено какво е било констатирано по частната жалба и какво е било съответното неизпълнение, а липсата на изрично посочен входящ номер на жалбата в мотивите му не го опорочава. След като съдът препраща към друг свой акт (съответното разпореждане) липсва неяснота по отношение и на предмета на жалбата. Частната жалбоподателка е освободена от задължението да заплати държавна такса едва след постановяването на обжалваното определение, поради което неясно защо се твърди, че била явна безспорната липса на средства у нея да заплати държавна такса. На последно място, разрешаването на въпроса за дължимостта на държавна такса на съответния конкретен етап на съдопроизводството, не налага наличието на противна страна, която да взема становище по основателността или неоснователността на искането.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 3883 от 30 януари 2013 г., постановено по ч.гр.д. № 632 по описа на Софийския градски съд за 2011 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: