О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 469
[населено място], 08. 10. 2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на втори октомври две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като взе предвид докладваното от съдия Т.Гроздева ч.гр.д.№ 4542 от 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на В. Ц. С. срещу разпореждане от 23.04.2013 г. на съдия от Ловешкия окръжен съд по в.гр.д.№ 176 от 2011 г. за връщане като недопустима на подадената от нея касационна жалба вх.№ 2160 от 26.03.2013 г. по описа на РС- [населено място] /вх.№ 2183 от 01.04.2013 г. по описа на Ловешкия окръжен съд/.
В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт и се моли неговата отмяна.
Ответниците по частната жалба Х. Ц. К., Й. Ц. П., М. И. Д., Ц. М. Д., П. М. Х., С. В. Ш., И. В. П., И. К. Ц., Ц. К. Ч., Ц. М. С., Т. М. П., В. Я. Я., В. И. Д., Е. Н. Х. и Ц. Н. Д. не вземат становище по частната жалба.
В писмен отговор от 03.07.2013 г. Н. П. С. не оспорва частната жалба.
Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение, след като взе предвид становищата на страните, приема следното: Частната жалба е допустима: подадена е от легитимирана страна, в едноседмичния срок по чл.275, ал.1 от ГПК и срещу акт на въззивен съд, който подлежи на обжалване пред ВКС на РБ на основание чл.274, ал.2, изр.1 от ГПК във връзка с чл.274, ал.1, т.2 от ГПК във връзка с чл.286, ал.2 от ГПК.
По същество, частната жалба е неоснователна: Подадената от В. С. касационната жалба вх.№ 2160 от 26.03.2013 г. по описа на Районен съд-гр.Т. е срещу решение по в.гр.д.№ 176 от 2011 г. на Ловешкия окръжен съд само в частта за разноските. Правилно с обжалваното разпореждане от 23.04.2013 г. въззивният съдия е приел, че тази жалба следва да бъде върната като недопустима поради следното: В ГПК е предвиден друг процесуален ред за допълване или поправяне на решения в частта за разноските- чрез подаване на молба по чл.248 от ГПК. По такава молба съдът се произнася с определение, което ако не удовлетворява молителя може да бъде обжалвано с частна жалба по реда, по който подлежи на обжалване и основното решение /чл.248, ал.3 от ГПК/. В конкретния случай жалбоподателката В. С. е използвала този предвиден от закона ред: подала е молба вх.№ 969 от 11.02.2013 г. за изменение на решението на Ловешкия окръжен съд в частта за разноските, а по тази молба въззивният съд се е произнесъл с определение № 251 от 12.03.2013 г., което е обжалвано от В. С. с частна жалба вх.№ 2662 от 18.04.2013 г. Затова обжалваното разпореждане на въззивния съдия за връщане на касационната жалба вх.№ 2160 от 26.03.2013 г. по описа та Районен съд- [населено място] като недопустима е правилно и като такова следва да бъде потвърдено.
Воден от горното, Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 23.04.2013 г. на съдия от Ловешкия окръжен съд по в.гр.д.№ 176 от 2011 г. за връщане на подадената от В. Ц. С. касационна жалба вх.№ 2160 от 26.03.2013 г. по описа на РС- [населено място] /вх.№ 2183 от 01.04.2013 г. по описа на Ловешкия окръжен съд/.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.