О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 724
София, 04.11.2013година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на тридесети октомври две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Мария Славчева
ч.т.дело № 3979/2013 година
Производство по чл. 274, ал.2, изр.1 във вр. с ал.1, т.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Национална агенция за приходите, [населено място] чрез ТД на НАП-П. срещу определение № 1608 от 24.07.2013 г. по в.гр.д.№ 762/2012 г. на Пловдивския апелативен съд, постановено на основание чл.248, ал.1, т.1 ГПК.
С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение, по съображения за необоснованост и допуснато нарушение на съществените съдопроизводствени правила –чл.78, ал.10 и чл.219 ГПК, поради което се иска отмяната му.
Ответната страна [фирма], [населено място] оспорва допустимостта и основателността на частната жалба.
Ответникът [фирма], [населено място] не е изразил становище по частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид доводите на страната във връзка с инвокираните оплаквания съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 и сл. ГПК и данните по делото, приема следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт и е процесуално допустима.
По същество частната жалба е неоснователна.
С обжалваното определение апелативният съд изменил по реда на чл.248, ал.1 ГПК постановеното по делото решение в частта за разноските, като го отменил в частта му, с която [фирма], [населено място] е осъдено да заплати на третото лице-помагач Национална агенция по приходите чрез ТД на НАП – П. сумата 1 300 лв., съдебни разноски пред двете инстанции.
В съобразителната част на определението е прието, че неправилно на НАП са присъдени съдебни разноски, тъй като съобразно разпоредбата на чл.78, ал.10 ГПК такива не се следват на третото лице-помагач.
Определението е правилно.
Неоснователни са направените в жалбата оплаквания, че неправилно съдът е отказал да му присъди направените по делото разноски. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 10 ГПК, на третото лице помагач не се присъждат разноски, но то дължи разноските, които е причинило със своите процесуални действия. Доводът му за привличането му като трето лице-помагач в нарушение на чл. 219 ГПК, с което обосновава правото си на разноски по делото е неоснователен. Определенията по чл. 218 и чл.219 ГПК нямат решаващо значение по отношение на процесуалното качество на третото лице – арг. от чл. 220, изр. ГПК. То се определя от действителното правно положение, т. е. от наличието на обективните предпоставки за привличане или за встъпване в процеса. Следователно силата на решението спрямо привлеченото лице зависи не само от определението за привличане, и ако то е неправилно, третото лице няма да бъде обвързано от мотивите му. Поради това в един бъдещ процес от значение ще бъдат действителните права и отношения на страните, а третото лице ще бъде обвързано с решението само при наличието на предпоставките за встъпване или привличане. Ако такива не са били налице, силата на решението не ще може да му се противопостави. При установяване на правилото на чл. 78, ал. 10 ГПК законодателят оставя на третото лице – помагач само да прецени дали и доколко неговият собствен интерес диктува то да участва активно и да извършва процесуални действия (и какви, включително да подава жалби), респ. и да понесе разноски за това в рамките на чуждия процес, в който то е встъпило или е било привлечено да помага, в който смисъл е постановеното по реда на чл.274, ал.3, т.2 ГПК Определение № 576 от 7.10.2011 г. на ВКС по ч. гр. д. № 515/2011 г., IV г. о., ГК.
По изложените съображения настоящият състав приема, че обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на второ отделение при Търговска колегия
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1608 от 24.07.2013 г. по в.гр.д.№ 762/2012 г. на Пловдивския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: