Определение по ч. гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 554
София, 14.11.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тринадесети ноември две хиляди и тринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
ч. гр.дело N 6553 /2013 г.:
Производство по чл.274,ал.2,предл.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на М. Б. Ю., Н. Н. Ю., Л. Б. Ю. и Роза Б. М. срещу определение № 195 от 30.07.2013 г., постановено по гр. д. № 2025 /2013 г. на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение, с което е оставена без разглеждане като недопустима касационната жалба на частните жалбоподатели срещу въззивно решение № 1827 от 30.11.2012 г. по гр.д. № 2226 /2012 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, 5 състав.
Частните жалбоподатели твърдят, че обжалваното определение е незаконосъобразно, като единствен довод за това посочват, че във въззивното решение е посочено, че подлежи на касационно обжалване, с което са въведени в заблуждение и те не би трябвало да носят негативните последици от това.
Насрещната страна община „П.” в писмен отговор оспорва основателността на частната жалба.
За да постанови обжалваното определение, съставът на ВКС е приел, че касационната жалба на М. Б. Ю., Н. Н. Ю., Л. Б. Ю. и Роза Б. М. попада в обхвата на разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК, т.к. е разгледан установителен иск по чл.124, ал.1 Т., чиято цена в съответствие с разпоредбата на чл.69, ал.1, т.2 ГПК е в размер на данъчната оценка; данъчната оценка на единия имот е 2 178.30 лева, а на другия – 1 837.40 лева – под 5 000 лева; съгласно чл.280, ал.2 ГПК са изключени от касационен контрол решенията по въззивните дела с обжалваем интерес, определен съобразно цената на иска за граждански дела до 5 000 лева
Настоящият състав намира обжалваното определение за законосъобразно.
Касационната жалба е подадена на 11.01.2013 г. срещу въззивно решение, с което въззивният съд се е произнесъл по установителни искове за собственост на два недвижими имота, които са оценяеми.
Допустимостта на касационното обжалване се преценява към момента на подаване на касационната жалба съгласно приложимите в този момент разпоредби, поради което в случая е приложимо правилото на чл.280,ал.2 ГПК в редакцията, приета с ДВ бр.100 от 21.12.2010 г., в сила от същия ден, съгласно която не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лева.
Цената на разгледаните установителни искове за собственост се определя съгласно правилото на чл.69,ал.1,т.2 ГПК според която тя е в размер на данъчната оценка, а ако няма такава – пазарната цена на вещното право;
По делото са представени данъчни оценки и за двата имота (л.9 и л.10 по делото на РС), които са в размер на 2 178.30 лева и на 1 837.40 лева (както е приел съставът на ВКС).
Съгласно правилото на чл.70 ГПК цената на иска се посочва от ищеца и се определя най-късно в първото съдебно заседание по делото, след което остава неизменна. След това в хода на производството въпросът за цената на иска не може да се повдига. В случая въпросът не е повдиган.
Разпоредбата на чл.280,ал.2 ГПК е императивна и съгласно нея не подлежат на касационно обжалване решения на въззивен съд с цена на иска под 5 000 лева – разпоредбата урежда като критерий за допустимост на касационното обжалване на оценяемите искове единствено тяхната цена. Поради това за допустимостта е без значение преценката на въззивната инстанция, отразена във въззивното решение.
От изложеното следва извод, че въззивното решение, което е постановено по искове, всеки един от които е с цена под 5 000 лева, не подлежи на касационно обжалване и съгласно правилото на чл.286,ал.1,т.3 ГПК такава касационна жалба следва да бъде върната. Поради това частната жалба е неоснователна, а обжалваното определение е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода от това производство частните жалбоподатели нямат право на разноски, а ответникът по частната жалба не претендира разноски и не е доказал, че е направил такива, поради което разноски не следва да му се присъждат.
Воден от изложеното настоящият състав
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение №195 от 30.07.2013 г., постановено по гр. д. № 2025 /2013 г. на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.