О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 772
София, 18.11.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на дванадесети ноември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
ч.т.дело № 3678/2013 година
Производство по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на М. Д. Д. от [населено място] чрез процесуалния му представител адв.Д.С. срещу постановеното на основание чл.307 ГПК Определение № 206 от 27.06.2013 г. по т.д.№ 2095/2013 г. на Върховен касационен съд, ТК, I т.о., с което е оставена без разглеждане като процесуално недопустима подадената от жалбоподателя молба за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.2 ГПК на Определение № 1166 от 28.12..2012 г. на ВКС по ч.т.д.№ 830/2012 г., ТК, ІІ т.о., на Определение № 252 от 20.08.2012 г. по ч.т.д.№ 206/2012 г. на Бургаския апелативен съд и на Определение № 252 от 25.04.2012 г. по ч.т.д.№ 417/2011 г. на Бургаския окръжен съд.
Частният жалбоподател счита, че обжалваното определение е неправилно, поради което се иска отмяната му.
Настоящият състав на ВКС, Второ търговско отделение, като взе предвид изложените доводи, във връзка с инвокираните оплаквания и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 и сл. ГПК, намира следното:
Частната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.
Частната жалба по същество е неоснователна.
В съобразителната част на обжалваното определение предходният състав на ВКС, І т.о. е посочил, че първото от посочените в молбата за отмяна определение е постановено в производство по чл.274 ГПК, с което не е допуснато касационно обжалване на въззивното определение на Бургаския апелативен съд, чиято отмяна също се иска, а с третото от определенията е оставено без уважение искането на молителя за освобождаване от държавна такса в размер на 315 792 лв. по сметката на сезирания от него Бургаски окръжен съд. Изложени са съображения за отсъствие на соченото от молителя основание по чл.303, ал.1, т.2 ГПК за отмяна на съдебните актове, тъй като твърденията му за осъществени престъпни действия от членовете на трите съдийски състава на е установено по надлежния ред – с влязла в сила присъда или решение по чл.124, ал.5 ГПК. На второ, но не по значение място решаващият състав е приел, че молбата е процесуално недопустима и поради обстоятелството, че на извънистанционен контрол подлежат само влезли в сила решения или прекратителни определения, но не и съдебни актове от категорията на посочените в чл.252 ГПК, с които не се решават по същество споровете.
В частната жалба не са развити конкретни оплаквания срещу обжалваното определение, а се изразява несъгласие с изводите на съдебните състави относно липсата на предпоставки за освобождаване на жалбоподателя от внасяне на дължимата по предявения от него иск държавна такса в размер на 315 792 лв.
Независимо от немотивираността на частната жалба, настоящият състав намира, че определението е правилно.
Искането за отмяна на посочените в молбата определения е заявено на основание чл.303, ал.1, т.2 ГПК – престъпно действие от съдиите на касационния, апелативния и окръжния съд – Б.. Разпоредбата изисква не само твърдение за извършено престъпно действие от членове на съдебния състав, но престъплението да е установено по надлежния съдебен ред – с окончателно съдебно решение или присъда. Такова установяване в случая не е налице и не се твърди от молителя. Неговото субективно разбиране, че съдиите от ВКС са нарушили ТР № 1/17.07.2001 г., което представлява престъпление, е без правно значение, тъй като допускането на отмяна е възможно само при формалното съдебно установяване на престъплението.
Като е съобразил разпоредбата на чл.303, ал.1, т.2 ГПК и е приел, че подадената молба не отговаря на въведените с нея изисквания, като освен това е насочена срещу съдебни актове, които са изключени от обсега на извънинстанционния контрол, съдебният състав на ВКС, ТК, І т.о. е постановил правилно определение, което следва да бъде потвърдено.
Във връзка с направеното искане за предприемане на действия по отправяне на преюдициално запитване, съдът приема, че не са налице предпоставките на чл. 628 ГПК, тъй като молителят не е посочил разпоредба от правото на ЕС или акт на органите на ЕС, чието тълкуване да е от значение за правилното решаване на делото
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 206 от 27.06.2013 г. по т.д.№ 2095/2013 г. на Върховен касационен съд, ТК, I т.о.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: