О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 776
София, 19.11.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Второ търговско отделение, в закрито заседание на петнадесети ноември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Мария Славчева
ч.т.дело № 3156/2013 година
Производство по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], със седалище [населено място] срещу Определение № 250 от 10.04.2013 г. по т.д.№ 1691/2013 г. на Върховен касационен съд, ТК, II т.о., с което е оставена без разглеждане като процесуално недопустима, подадената от жалбоподателя частна касационна жалба срещу определение № 9680 от 12.06.2012 г. по ч.гр.д.№ 6033/2012 г. на Софийски градски съд, постановено на основание чл.248, ал.1 ГПК.
Частният жалбоподател счита, че обжалваното определение е неправилно поради допуснати съществени процесуални нарушения, поради което се иска отмяната му.
Ответникът [фирма] [населено място] в срока и по реда на чл.276, ал.1 ГПК изразява становище за неоснователност на частната жалба.
Настоящият състав на ВКС, Второ търговско отделение, като взе предвид изложените доводи, във връзка с инвокираните оплаквания и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 и сл. ГПК, намира следното:
Частната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.
Частната жалба по същество е неоснователна.
В съобразителната част на обжалваното определение предходният състав на ВКС, ІІ т.о. е посочил, че въззивното решение, чието изменение в частта за разноските е отказано, е постановено по иск с цена под 10 000 лв., поради което съгласно чл.280, ал.2 ГПК същото е изключено от касационен контрол, доколкото повдигнатия спор за съществуването на вземане по търговска сделка определя характера по делото като търговски. Като се позовал на разпоредбата на чл.274, ал.4 ГПК, решаващият състав е приел, че от необжалваемостта на въззивното решение следва необжалваемост и на постановеното по реда на чл.248 ГПК определение, поради което оставил без разглеждане подадената срещу него частна касационна жалба.
Определението е правилно.
Изложените оплаквания в частната жалба са неотносими към мотивите на съда в обжалваното определение. Съгласно чл. 274, ал. 4 ГПК не подлежат на касационно обжалване определенията, постановени по дела, по които решенията не подлежат на касационно обжалване, а съгласно чл. 280, ал. 2 от ГПК, в сила от 21.12.2010 г. /ДВ, бр. 100 от 21.12.2010 г./ не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни търговски дела с цена на иска до 10 000 лв. По искове за парични вземания, независимо дали са заявени като осъдителен иск или като установителен, цената на иска е стойността на вземането /чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК/. Тъй като предявеният иск е за установяване съществуване на вземания на ищеца-жалбоподател към ответника с цена на всеки от обективно съединените искове под 10 000 лв., изводът на съда в обжалваното определение, че частната касационна жалба е недопустима, съответства на процесуалните правила.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 250 от 10.04.2013 г. по т.д.№ 1691/2013 г. по описа на Върховен касационен съд, ТК, II т.о.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: