О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 824
София, 02.12. 2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и осми ноември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
ч.т.дело № 4340/2013 година
Производство по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Т. Д. Т. срещу Определение № 258 от 26.09.2013 г. по т.д.№ 3327/2013 г. на Върховен касационен съд, ТК, I т.о., с което е оставена без разглеждане касационната жалба срещу решение № 381 от 15.10.2012 г. по в.т.д.№ 470/2012 г. на Старозагорския окръжен съд.
Частният жалбоподател счита, че обжалваното определение е неправилно поради допуснати съществени процесуални нарушения, поради което се иска отмяната му.
Ответникът по частната жалба [фирма] не е изразил становище в срока и по реда на чл.276, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на ВКС, Второ търговско отделение, като взе предвид изложените доводи, във връзка с инвокираните оплаквания и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 и сл. ГПК, намира следното:
Частната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.
Частната жалба по същество е неоснователна.
Производството по т.д.№ 3327/2013 г. по описа на ВКС, ТК, Първо отделение е образувано по касационна жалба срещу въззивно решение № 381 от 15.10.2012 г. по в.т.д.№ 470/2012 г. на Старозагорския окръжен съд, с което е потвърдено решение на Старозагорския районен съд по гр.д.№ 3129/2011 г. за уважаване на предявените от [фирма] срещу настоящия жалбоподател установителни искове по чл.422 ГПК за сумата 8 461.58 лв. просрочена главница по договор за банков кредит от 09.12.2005 г., за просрочена лихва в размер на 169.95 лв. и за просрочена наказателна лихва в размер на 2 612.18 лв.
В съобразителната част на обжалваното определение предходният състав на ВКС, І т.о. е посочил, че въззивното решение е постановено по обективно съединени искове с цена на всеки един от тях до 10 000 лв., поради което съгласно правилото на чл.280, ал.2 ГПК същото е изключено от касационен контрол.
Определението е правилно.
Развитите от частния жалбоподател доводи не касаят характера на делото, определен от предходния състав на ВКС като търговски, а до направената с определението констатация, че цената на предявения иск по чл.422 ГПК е под 10 000 лв., обусловила извода му, че по силата на чл.280, ал.2 ГПК постановеното по него въззивно решение е изключено от касационен контрол.
Доводът е неоснователен. Въззивното решение е постановено по три обективно съединени иска за парични вземания, поради което цената на исковете представлява търсената сума за всяко вземане съгласно чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК. С изменението на разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК ограничението на касационното обжалване изрично е свързано с цената на иска, т. е. за всеки от кумулативно обективно съединените искове. Като се е съобразил с установеното в цитираната разпоредба правило, предходният състав на ВКС е постановил правилно определение, което следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 258 от 26.09.2013 г. по т.д.№ 3327/2013 г. по описа на Върховен касационен съд, ТК, I т.о.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: