Определение №635 от 20.12.2013 по ч.пр. дело №7178/7178 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

Определение по ч. гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.2

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 635
София,20.12. 2013 година

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети декември две хиляди и тринадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
ч. гр.дело N 7178 /2013 г.:
Производство по чл.274,ал.2,пр.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на В. И. В. и Г. К. Враговски срещу определение № 16881 от 19.09.2013 г. по ч.гр.д. № 7464 /2013 г. на Софийски градски съд, г.о., ІІ „б” възз. с-в., с което е оставено без разглеждане възражението на В. И. В. и Г. К. Враговски по реда на чл.423,ал.1 ГПК. Съдът е приел, че Враговски са били уведомени за издадената срещу тях заповед на 08.05.2012 г. при отказ за получаване на книжата от В. В., удостоверен с подписа на връчителя, т.е. следва да се приеме, че длъжниците са уведомени редовно за заповедта за изпълнение при условията на чл.44,ал.1 ГПК и следователно едномесечният срок е изтекъл на 08.06.2012 г. (петък), а датата на връчване на поканата за доброволно изпълнение е ирелевантна, т.к. узнаването за заповедта за изпълнение е станало по-рано.
Частните жалбоподатели твърдят, че обжалваното определение е незаконосъобразно поради неправилния извод на съда, че заповедта за изпълнение им е била връчена при отказ на 08.05.2012 г., това обстоятелство невярно е отразено от съдебния връчител, те са узнали за заповедта по-късно.
Насрещната страна Т. С. ЕАД не е подала отговор на частната жалба.
Настоящият състав намира частната жалба за неосновтелна по следните съображения:
Изводът на въззивния съд е законосъобразен, т.к. по приложеното дело по заповедното производство са приложени уведомления до длъжниците Враговски за издадената срещу тях заповед за изпълнение, в тях с дати 08.05.2012 г. и 11.07.2012 г. е удостоверено от длъжностното лице-призовкар, че В. В., съпруга на Г. Враговски, е отказала да и се връчат двете съобщения и че призовкарят е залепил уведомление по чл.47 ГПК.
Първоинстанционният съд е приложил удостоверение за настоящ и постоянен адрес на длъжниците (л.16 и л.17), от което се установява, че те съвпадат с адреса, посочен в заповедта за изпълнение и на който са връчени съобщенията.
Удостоверяването на връчването в уведомленията е в съответствие с правилото на чл.44,ал.1,изр. последно ГПК. Приложените уведомления са официални свидетелстващи документи, издадени от длъжностното лице в кръга на службата му по установените ред и форма, които съгласно чл.179,ал.1 ГПК съставляват доказателство за изявленията пред него и за извършените от него и пред него действия. При оспорването на съдържанието им адресатите на връчването носят тежестта да опровергаят удостовереното с тях.
Във възражението си по чл.423 ГПК Враговски не са оспорили изрично истинността на уведомленията и нито в това производство, нито в настоящото, са посочили и представили доказателства, които да подкрепят оспорване на истинността на уведомленията и за опровергаване на удостоверителните изявления на призовкаря. Следва да се приеме, че те не са опровергани и следва да бъдат зачетени.
Във възражението си по чл.423 ГПК Враговски са заявили, че не са спазени разпоредбите на чл.43,ал.1 и чл.45 ГПК – заповедта за изпълнение не им е връчена лично или чрез представител и са се позовали на липса на справка от СДП относно постоянните им адреси и че съдът е следвало да им предостави правна помощ съгласно чл.47,ал.6 ГПК.
В. съд не се е произнесъл по последните два довода, но и двата довода са неоснователни, т.к., както беше отбелязано, СРС е извършил служебно справка и е установил настоящите и постоянни адреси на Враговски, адресът е един и същ и съвпада с този, на който са връчени уведомленията и който е посочен в заповедта за изпълнение. А съгласно чл.47,ал.7 ГПК Разпоредбите на ал. 1 – 5 се прилагат съответно за връчването на съобщения на подпомагаща страна, както и за връчване на заповед за изпълнение, назначаването на особен представител не е уредено в тях, а в ал.6, за която не е отбелязано, че се прилага за връчване на заповед за изпълнение, от което следва да се приеме, че не се отнася до за връчване на заповед за изпълнение.
Поради изложеното частната жалба е неоснователна, а обжалваното определение е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода от това производство частните жалбоподатели нямат право на разноски. Насрещната страна не претендира разноски и такива не следва да и се присъждат.
Воден от изложеното настоящият състав

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение № 16881 от 19.09.2013 г. по ч.гр.д. № 7464 /2013 г. на Софийски градски, г.о., ІІ „б” възз. с-в.
Определението е окончателно, не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.

Scroll to Top