О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 887
София, 20.12.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 17.12.2013 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 4563 /2013 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 274, ал.2, изр.2 ГПК.
Образувано е по частната жалба на С. С. Г., действаща лично за себе си и като пълномощник на А. С. Г., С. Д. Г. и Д. К. Б., всички със съдебен адрес в [населено място], против определение № 268 от 30.09.2013 год., по т.д.№ 2811/2013 год. на състав на първо търговско отделение на ВКС, с което е оставена без разглеждане, като процесуално недопустима, касационна жалба вх. на ПОС № 11509/ 22.04.2013 год. подадена от настоящите частни жалбоподатели срещу въззивно решение № 462/12.03.2013год., по гр. д. № 3801/2012 год. на Пловдивския окръжен съд.
С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалвания съдебен акт, обосновано със съображения за допуснато нарушение на същественото процесуално правило на чл.280, ал.2 ГПК, предвид отсъствието на притежавано от ответниците качество „търговец” по см. на чл.1, ал.2 и ал.3 ТЗ и липса на претендирано вземане по „търговска сделка” по см. на чл.1, ал.1 ТЗ, поради което се иска отмяната му.
Ответната по частната жалба страна не е депозирала отговор в срока и по реда на чл.276, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираното оплакване и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира:
Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежно легитимирана страна в процеса и срещу подлежащ на инстанционен контрол пред друг тричленен състав на ВКС съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
За да остави без разглеждане подадената от настоящите частни жалбоподатели касационна жалба вх. на ПОС 11509/ 22.04.2013 год. тричленният състав на първо търговско отделение на ВКС е приел, че въззивното решение на Пловдивския окръжен съд № 462/12.03.2013год., по гр.д.№ 3801/2012 год., предмет на същата, попада в обсега на чл. 280, ал.2 ГПК, в редакцията на нормата, обнародвана в ДВ бр. 100/ 21. 12.2010 год. и е изключено от приложното поле на касационното обжалване, тъй като цената на предявените от [фирма] обективно и субективно пасивно съединени искове по чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.430 ТЗ, основани на договор за кредит срещу първите трима, в качеството им на наследници на кредитополучателката Л. И. Г., а срещу четвъртата- като поръчител по същия, е под законовия минимум от 10 000 лв. за всеки един от тях/ главница и лихви/.
Изложени са съображения, че доколкото всяка една от тези искови претенции може да бъде предявена самостоятелно и по отношение на първите трима касатори, като ответници по спора, се основава на абсолютна търговска сделка по см. на чл.1, ал.1, т.7, пр.1 ТЗ, то делото е търговско по своя характер, независимо, че последните не притежават качеството „търговец” по см. на чл.1, ал.2 и ал.3 ТЗ – арг. от ч.287 ТЗ.
Съображенията относно търговския характер на делото по отношение на касатора Б. са обосновани с обусловеността на отговорността на поръчителя с тази на длъжника по договора за кредит, поради което независимо, че сам по себе си договорът за поръчителство не е търговска сделка, то спорът основан на същия, обезпечаващ търговска сделка определя делото, като търговско и в тази хипотеза.
Определението е правилно и следва да бъде потвърдено.
Съгласно императивната разпоредба на чл.280, ал.2 ГПК в редакцията и, обнародвана в ДВ бр.100/21.12.2010 год. от обхвата на осъществявания от ВКС факултативен касационния контрол са изключени решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. за граждански дела и до 10 000лв. – за търговски дела, във втората от които категории, както правилно е преценил и тричленният състав на първо търговско отделение на ВКС, попада и обжалваното решение на ПОС, предвид произхода на претендираното вземане и законовото правило на чл.287 ТЗ.
Правилно предходният тричленен състав на ВКС,ТК е посочил, че съгласно трайно установената съдебна практика на ВКС понятието „търговско дело” по см. на чл.280, ал.2 ГПК е по- широко от вложеното от законодателя съдържание в понятието „търговски спор” по см. на чл.365 ГПК и в този см. последният не изчерпва предмета на търговските дела, включващи и споровете по търговска сделка, респ. свързани с обезпечаването и, какъвто е процесният, разгледан от ПОС.
При липсата на създаден от законодателя ред за инстанционен контрол над въззивния съдебен акт на ПОС, настоящите касатори не разполагат с потестативно процесуално правомощие да сезират касационната инстанция по реда на чл.280 и сл. ГПК, поради което подадената от тях касационна жалба се явява процесуално недопустима.
Затова, като е съобразил горното, излагайки аналогични правни съждения предходният тричленен състав на първо търговско отделение на ВКС правилно е приложил процесуалния закон.
Мотивиран от тези съображения и на осн. чл.278, ал.1 ГПК, във вр. с чл. 274, ал.2, изр.2 ГПК настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 268 от 30.09.2013 год., по т.д.№ 2811/2013 год., на тричленен състав на първо търговско отделение на ВКС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: