О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 908
София, 30.12.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 10.12.2013 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 3989 /2013 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.274, ал.2, изр.1, във вр. с ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по частната жалба на [фирма], гр. София против определение на Софийски апелативен съд № 1655 от 18.07.2013 год., по ч.гр.д.№ 1855/2013 год., с което е оставена без разглеждане, като процесуално недопустима, частната жалба на настоящия жалбоподател с вх.на СОС № 889/24.04.2013 год. срещу определение на Софийски окръжен съд №116 от 11.04.2013 год., по т. д. № 133/2012 год. и е прекратено образуваното въз основа на същата въззивно производство. С първоинстанционния съдебен акт на СОС е оставена без уважение молбата на [фирма], гр. София от 08.04.2013 год., основана на чл.638, ал.3 ТЗ – за разрешаване продължаването на спряното при условията на чл.638, ал.1 ТЗ изпълнително производство по изп.д.№ 20128640400185 на ЧСИ В. Н. с рег.№ 864 на КЧСИ, насочено срещу масата на несъстоятелността на [фирма] /н/.
С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение, по съображения за необоснованост и допуснато нарушение на съществените съдопроизводствени правила и на чл.613а ТЗ.
Ответната по частната жалба страна „И.”Е. е възразила по основателността и в срока по чл.276, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид доводите на страните, във вр. с инвокираните оплаквания и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 и сл. ГПК, намира:
Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса, срещу подлежащ на инстанционен контрол пред ВКС въззивен съдебен акт, имащ преграждащ развитието на производството по делото ефект, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
За да постанови обжалваното определение решаващият състав на Софийски апелативен съд е приел, че обжалваното определение на СОС, постановено по молбата на настоящия частен жалбоподател, основана на чл.638, ал.3 ТЗ, с което същата е оставена без уважение не е от категорията посочени в чл. 613а, ал. 1 ТЗ съдебни актове, поради което по отношение на него намира приложение разпоредбата на чл. 613а, ал. 3 ТЗ, съгласно която постановените от окръжните съдилища актове в производството по несъстоятелност, извън тези по ал.1 подлежат на обжалване пред съответния апелативен съд, т.е. инстанционният контрол по отношение на тях е двуинстанционен и то, доколкото са налице предпоставките на чл.274, ал.1 ГПК.Следователно обстоятелството, че определението по чл. 638, ал. 3 ТЗ няма характер на преграждащо развитието на производството, а законодателят не е предвидил изрично обжалваемостта му, според съжденията на въззивния съд в съобразителната част на обжалвания съдебен акт, е достатъчно, за да се изгради правен извод, че в полза на настоящия жалбоподател не е възникнало процесуално потестативно право на частна въззивна жалба и подадената от него такава срещу първоинстанционния съдебен акт на СОС е недопустима.
Определението е правилно и следва да бъде потвърдено.
Съгласно разпоредбата на чл. 613а, ал. 3 ТЗ, постановените от окръжните съдилища актове в производството по несъстоятелност, извън тези по ал. 1, подлежат на обжалване само пред съответния апелативен съд, като с изменението на разпоредбата от 2010 г. /ДВ, бр. 101/2010 г./ е предвидено, че обжалването се осъществява „по съответния ред от Гражданския процесуален кодекс“. Съобразено законовото препращане на чл.613а, ал.3 ТЗ налага да се приеме, че допустимостта на въззивното обжалване по отношение на постановените от съда по несъстоятелността определения е обусловена от изпълнението на изискванията по чл. 274, ал. 1 ГПК, т. е. на инстанционен контрол пред съответния апелативен съд подлежат само онези първоинстанционни определения, които са преграждащи по-нататъшното развитие на делото, съгласно чл. 274, ал. 1, т. 1 ТЗ, или по отношение на които законът изрично е предвидил възможността за последващ инстанционен контрол, т.е тези по чл.274, ал.1, т.2 ГПК..
Следователно определението, с което съдът по несъстоятелността се е произнесъл по искането на настоящия частен жалбоподател, като кредитор, за продължаване на производството по реализация на неговото обезпечение (последното не е част от производството по несъстоятелност), не попада в нито една от двете хипотези, не може да бъде предмет на самостоятелен инстанционен контрол и подадената частна жалба правилно е възприета за недопустима.
Водим от гореизложеното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.278, ал.1 и сл. ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определението на Софийски апелативен съд № 1655 от 18.07.2013 год., по ч.гр.д.№ 1855/2013 год., по описа на с.с..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: