О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 854
гр.София, 30.12.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
осемнадесети декември две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 7551/ 2013 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба едноличен търговец [фирма] срещу определение на Пловдивски окръжен съд № 3194 от 07.11.2013 г. по ч.гр.д.№ 2498/ 2013 г., в тези му части, с което е оставено без разглеждане искането на частния жалбоподател за предоставяне на правна помощ и е оставено без уважение искането на същия за освобождаване от задължението за внасяне на държавна такса по депозирана от него частна касационна жалба.
Жалбоподателят поддържа, че като едноличен търговец има сериозни финансови затруднения, тъй като органи на Н. а. по п. са наложили запори върху банковите му сметки. Това според него обуславя правото му както да получи безплатна правна помощ, така и да бъде освободен от задължението за внасяне на държавни такси по производството. Тъй като с обжалваното определение исканията му са отхвърлени без да бъдат обсъдени тези обстоятелства, моли то да бъде отменено, както и да му бъде предоставена правна помощ.
ВКС намира, че не са налице предпоставките за предоставяне на правна помощ по настоящето производство под формата на процесуално представителство. Делото е образувано по искова молба на [фирма] и други две юридически лица, като законодателството допуска правна помощ на страни граждански дела да бъде оказана само на физически лица и то само при наличие на предпоставките по чл.23 ал.2 и 3 от Закона за правната помощ. На частния жалбоподател няколкократно е давана възможност да представи декларация и други доказателства, с които да установи наличието на законовите предпоставки за оказване на правна помощ, но той не се е възползвал от нея. Освен това от направените в исковата молба твърдения и искания следва извод, че пред съда са заявени спорове с търговски характер. По дела за разрешаване на такива спорове предоставяне на правна помощ не се допуска – чл.24 т.3 от Закона за правната помощ. Поради това съдът намира искането за неоснователно и като такова подлежащо на отхвърляне.
Частната жалба срещу определението на Пловдивски окръжен съд е допустима, но разгледана по същество, същата се явява неоснователна.
Исковата молба, подадена от [фирма] и други две юридически лица (които се представляват от С. А.) против 45 ответници, е върната от първоинстанционния Пловдивски районен съд поради неотстраняване в срок на констатираните от съда нередовности. Върната е (с разпореждане от 03.06.2013 г.), по същите причини, частната жалба срещу акта за връщане на исковата молба. С определение от 12.08.2013 г. по гр.д.№ 2498/ 2013 г. окръжният съд е отхвърлил частната жалба на [фирма] срещу първоинстанционният акт от 03.06.2013 г. По повод депозирана срещу въззивното определение частна касационна жалба, [фирма] е поискал да му бъде предоставена правна помощ, като с определение от 30.09.2013 г. искането е оставено без уважение. На 01.11.2013 г. търговецът е обжалвал пред ВКС и определението, с което му е отказана правна помощ. Дадени са му указания да отстрани нередовностите и на тази частна касационна жалба, като по повод тези указания [фирма] за пореден път е поискал да му се назначи служебен представител, както и да бъде освободен от такси. С обжалваното в настоящето производство определение първото искане е оставено без разглеждане, а второто – без уважение.
Актът е законосъобразен. Молба за предоставяне на правна помощ може да бъде направена във всяко положение на делото, като отхвърлянето й от предходната или от същата инстанции, не преклудира правото на страната да поиска отново предоставянето на правна помощ. За целта обаче е необходимо да са посочени различни обстоятелства от тези, въз основа на които е отхвърлена предходната молба. В конкретния случай частният жалбоподател не изтъква наличието на такива, поради което въззивният съд не е бил изправен пред необходимостта да излага допълнителни съображения за отхвърляне на молбата.
Искането за освобождаване от задължението за внасяне на държавни такси също е отхвърлено законосъобразно. Разпоредбата на чл.83 ал.2 ГПК осигурява достъпът до съд на физически лица, за които посрещането на таксите и разноските по производството би съставлявало особено затруднение. Смисълът на нормата е да не отказва правосъдие на социално слаби граждани, а държавата да поеме разходите по водене на производството, тъй като това е в интерес на обществото. Както правилно е посочил въззивният съд, нормата има социални функции и поради това не може да се прилага за освобождаване от задължението за внасяне на държавни такси по търговски спорове. Търговецът е лице, което по занятие осъществява дейност с цел извличане на печалба и няма социално оправдание държавата да поеме разходите по делата, които му осигуряват реализация и на търговска печалба.
С оглед изложеното обжалваното определение се явява законосъобразно и следва да бъде потвърдено, поради което Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ЕТ „И.-С – С. А.”за предоставяне на правна помощ по настоящето производство.
ПОТВЪРЖДАВА определение на Пловдивски окръжен съд № 3194 от 07.11.2013 г. по ч.гр.д.№ 2498/ 2013 г. в обжалваните части.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: