Определение по ч. гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 22
София, 24.01.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на ____________ януари две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
ч. гр.дело N 7775 /2013 г.:
Производство по чл.274,ал.2,предл.1 вр.чл.307,ал.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Х. Т. К., председател на етажна собственост „П.”, [населено място], срещу определение № 249 /15.10. 2013 г., по гр.д. № 3643 /2013 г. на Върховния касационен съд, г.к., ІІІ г.о., с което е оставена без разглеждане молбата на ЕС „П.” за отмяна на влязлото в сила решение № 1755 /21.11.2012 г. по гр.д. № 2237 /2012 г. на Пловдивския окръжен съд, и е прекратено производството по делото.
Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е незаконосъобразно, т.к. е научил за постановеното решение по-късно от датата на постановяването му.
Насрещната страна Д. Р. В. не е подал отговор на частната жалба.
За да постанови обжалваното определение, съставът на Върховния касационен съд е приел, че решението, чиято отмяна се иска на основание чл.303,ал.1,т.5 ГПК е постановено и влязло в сила на 21.11.2012 г. и е обявено в регистъра на 23.11.2012 г., който е публичен и всеки има право на свободен достъп до него, молителят е бил представляван и от адвокат и следва да се приеме, че страната и адвокатът и са узнали за решението на тази дата, доколкото не твърдят и не представят доказателства за по-късно узнаване, срокът по чл.305,ал.1 ГПК е започнал да тече на 23.11.2012 г. и е изтекъл на 23.02.2013 г., а подадената на 08.03.2013 г. молба за отмяна с посочено основание чл.303,ал.1,т.5 ГПК, е просрочена.
Настоящият състав намира частната жалба за допустима: подадена е от представител на страна по делото в срок срещу преграждащо определение на ВКС по чл.274,ал.2,предл.1 ГПК и е редовна.
Настоящият състав намира частната жалба за неоснователна :
Съгласно чл.305,ал.1,т.5 ГПК, молбата за отмяна, подадена на основание чл.303,ал.1,т.5 ГПК може да се подаде в тримесечен срок от узнаване на решението. Решението на въззивния съд, чиято отмяна се иска, е влязло в сила при условията на чл.296,т.1 ГПК, (т.к. съгласно чл.280,ал.2 ГПК то не подлежи на касационно обжалване поради цената на исковете – за заплащане на сумите 89 лева и 1.56 лева) на датата на обявяването му в регистъра по чл.235,ал.5 ГПК – 23.11.2012 г.. Въззивният съд е спазил срока за обявяване, който е съобщил в съдебно заседание в присъствието на процесуалния представител на молителя ЕС „П.”. Съгласно правилото на чл.7,ал.2 ГПК въззивният съд не е бил длъжен да изпраща препис от решението на страните.
Както е приел и съставът на Върховния касационен съд, ІІІ г.о., от момента на обявяване на решението молителят и процесуалният му представител са могли да узнаят за влизане в сила на въззивното решение при положена дължима грижа. Тримесечният срок по чл.305,ал.1,т.5 ГПК е изтекъл в края на деня 25.02.2013 г. (понеделник, присъствен ден). Молбата за отмяна е подадена на 08.03.2013 година, след изтичане на преклузивния тримесечен срок, поради което следва да бъде оставена без разглеждане като недопустима.
Наред с изложеното, производството по молбата за отмяна е недопустимо и поради отсъствието на основанията за отмяна по чл.303,ал.1 ГПК – молителят иска отмяна на влязлото в сила въззивно решение, като въвежда в молбата си единствено твърдения, че ЕС „П.” не е била представлявана в първоинстанционното производство (ЕС „П.” е ищец, пред двете инстанции, както и пред ВКС е представлявана от един и същ адвокат, който е подал исковата молба и молбата за отмяна, и частната жалба срещу определението, с което е оставена бе разглеждане молбата за отмяна), не се твърди, че ЕС „П.” не е била представлявана във въззивното производство. Тези твърдения не обосновават извод за осъществяване на фактическия състав на чл.303,ал.1,т.5 ГПК. Молителят не сочи друго основание от кръга на изчерпателно изброените предпоставки по чл.303,ал.1 ГПК за отмяна на влезли в сила решения.
Крайният извод е, че молбата за отмяна е подадена след изтичане на преклузивния срок, следователно е недопустима, обжалваното определение на ВКС, ІІІ г.о., е законосъобразно и следва да бъде потвърдено, а частната жалба срещу него е неоснователна.
Частният жалбоподател не претендира разноски, а и с оглед изхода от това производство, няма право на такива. Насрещната страна не претендира разноски, не е доказала, че е направила такива, поради което също няма право на разноски.
Воден от изложеното настоящият състав
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 249 /15.10. 2013 г., по гр.д. № 3643 /2013 г. на Върховния касационен съд, г.к., ІІІ г.о..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2