О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 30
гр. София, 14.01.2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на шести януари през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян БАЛЕВСКИ ч. т. дело №4461по описа за 2013 и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 1 във връзка с ал. 2, изр. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба от страна на [фирма]- [населено място] срещу определение №265 от 27.09.2013г. по т. дело №3298/2013 г. на ВКС, ТК, 1-во отделение, с което не е допусната до разглеждане молбата за отмяна по реда на глава 24 от ГПК на разпореждане от 12.12.2011 г. по ч.гр.д. №48 554/11 за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ал.1, т.1 ГПК.
В частната жалба се навеждат оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение.
Ответникът по частната жалба Т. БЪЛГАРИЯ Е. изразява в писмен отговор становище за нейната неоснователност.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт от кръга на посочените в чл. 274, ал. 1, т. 1 във връзка с ал. 2, изр. 2 ГПК.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения:
За да постанови обжалваното определение, съставът на ВКС , І т.о. приема, че подадената молба за отмяна при предпоставките и по реда на чл.303 и следващите ГПК/ глава 24/ на влязло в сила разпореждане за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ал.1, т.1 ГПК е недопустима, поради наличието на специален ред за защита срещу нея предвиден в разпоредбите на чл.423 ГПК и чл.424 ГПК.
Настоящият съдебен състав споделя горните изводи по следните съображения:
Процесуалноправният институт на отмяната на влезли в сила съдебни решения , както по отменения, така и по сега действащия ГПК е извънреден способ за защита срещу правните последици на едно незаконосъобразно съдебно решение, с което се създава положение на непререшаемост по същество на съдебния спор основано на силата на пресъдено нещо като последица от влизането в сила на акта. Заповедта за изпълнение не подлежи на обжалване по силата на чл.413, ал.1 ГПК като защитата на длъжника се осъществява чрез подаване на възражение по реда на чл.414 ГПК. Ако длъжникът е бил лишен от възможност да оспори вземането, то той разполага с правото да предяви възражение пред въззивния съд на основанията почл.423 ГПК. В това производство се изследват евентуално допуснати нередовности при връчването на заповедта. Оспорването на заповедта за изпълнение поради новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства се осъществява по исков ред съгласно чл.424 ГПК. В този смисъл, заповедта за изпълнение, респ. разпореждането за издаването й, подлежи на оспорване по предвиден специален ред за това, но не и на отмяна от ВКС на основанията по чл.303 ал.1 ГПК. В тази насока е и практиката на ВКС: напр. Определение №805/21.09.2012 г. по ч.т. д. 537/12 на ІІ т.о. и много други.
Ето защо обжалваното определение, с което молбата за отмяна е оставена без разглеждане е законосъобразно и следва да се потвърди.
Водим от изложеното , Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение №265 от 27.09.2013г. по т. дело №3298/2013 г. на ВКС, ТК, 1-во отделение
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.