О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 26
гр. София, 14.01.2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на 27 декември през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян БАЛЕВСКИ ч. т. дело № 4684 по описа за 2013 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 във вр. с ал.1ГПК.
Образувано е по частна жалба на С. П. Б. и К. П. Б. срещу определение от 18.10.2013 г. по.гр.д. №3968/12 на САС, с което е прекратено производството по въззивната жалба на същите жалбоподатели срещу постановеното първоинстанционно решение №1175/28.06.2012 г. постановено по т.д. № 1635/06 на СГС, ТО, VІ-6 състав .
Ответниците [фирма] и [фирма] в писмен отговор на частната жалба изразяват становище за нейната неоснователност.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е подадена от легитимирана страна в законния едноседмичен срок и е насочена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното определение, с което е прекратено производството по въззивната жалба на същите жалбоподатели срещу постановеното по т.д. № 1635/06 на СГС, ТО, VІ-6 състав първоинстанционно решение №1175/28.06.2012 г. , съставът на САС, ТО се позовал на липса на интерес на ищците от въззивна жалба при положение, че исковете им за присъждане на обезщетение по чл.94 във връзка с чл.94а ал.1,т.1 ЗАПСП предявени като частични до размера на 2000 лева от общодължим размер от 100 000 лева са уважени изцяло по отношение на всеки един от двамата ответници.
Така постановеното определение е правилно и следва да се потвърди по следните съображения:
Видно от съдържанието на самата исковата молба, както и от молбата-уточнение на същата, депозирана в съда на 18.06.09 г. /л. 297 от преписката по гр.д. № 1635/2006 г. на СГС, ТО,VІ-5 състав/ предявена е искова претенция срещу всеки един от ответниците частично до размера на 2000 лева от сочените като общодължими 100 000 лева и първоинстанционният съд се е произнесъл изцяло в полза на ищците като е уважил частичнопредявените искове само до размера, до който са предявени-2000 лева. От страна на ищците нито се твърди, нито в действителност са били предприемани съответните процесуални действия по изменение размера на исковете по реда на чл.116 ал.1 ГПК/отм./, съответно към преминаване от частични към пълнопредявени. В този смисъл изложените в настоящата частна жалба твърдения, че исковете били увеличени на 100 000 лева с определение на съда в о.з. на 15.04.2010 г. са неверни, доколкото липсва отразяване на подобно процесуално действие в съдебния протокол от проведеното заседание на тази дата, както и липсва и съответната молба по чл.116 ГПК/отм./ от страна на самите ищци. Следователно при тези констатации законосъобразно и обосновано въззивният съд е приел, че липсва правен интерес от обжалване на съдебен акт, с който частичнопредявените искове са уважени до пълнопредявените им размери. В случая липсва и предмет на въззивната жалба, тъй като не е налице отхвърлителен диспозитив. За остатъка до пълния размер на реалнопретърпените вреди е налице възможността ищците да предявят отделен иск.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение като прецени правилността на обжалваното определение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение от 18.10.2013 г. по.гр.д. №3968/12 на САС, с което е прекратено производството по въззивната жалба на С. П. Б. и К. П. Б. срещу първоинстанционно решение №1175/28.06.2012 г. постановено по т.д. № 1635/06 на СГС, ТО, VІ-6 състав
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.