4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 33
гр. София, 16.01. 2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на тринадесети януари две хиляди и четиринадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
частно гражданско дело N 6252/ 2013 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл. 274 ал.2 изр.1 ГПК.
Подадена е частна жалба от [фирма] [населено място] срещу определението на Варненския апелативен съд № 431 от 02.08.2013г. по в. гр.д.№ 188/2013г. , постановено по реда на чл.248 ГПК , с което е оставена без уважение молбата за изменение на постановеното по делото решение № 95 от 17.06.2013г. в частта за разноските.
Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
Ответникът [община] не е изразил становище по частната жалба.
С обжалваното определение Варненският апелативен съд е приел, че не са налице основания за изменение на решението в частта за разноските, с което е уважено възражение на заинтересованата страна [община] за прекомерност на уговореното адвокатско възнаграждение в размер на 167 622 лв. и то е намалено до 48 000 лв., колкото е трикратният размер на минималното възнаграждение по Наредба № 1/09.07.2004 г.
В частната жалба се поддържа, че като критерий за намаляване размера на адвокатското възнаграждение по реда на чл.78 ал.5 ГПК по дела за вещни права върху недвижими имоти , материалният интерес не е съизмерим с данъчната им оценка, затова следва да се вземе предвид само фактическата и правна сложност на делото. Частният жалбоподател се позовава на съдебна практика, но в нея не е разгледан идентичен случай, освен това е постановена преди уеднаквяването й с ТР 6/2012г. на ВКС, ОСГК и ТК , поради което не може да бъде съобразена. В т.3 на тълкувателното решение е прието, че когато е сезиран с искане по чл.78 ал.5 ГПК, съдът трябва да изложи мотиви относно фактическата и правна сложност на спора и при несъотвествие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права, съдът е длъжен да намали договорения адвокатски хонорар, без да се съобразява с предвиденото в § 2 от ДР Наредба № 1/09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет ограничение . В случая в решението , с което се е произнесъл по искането за разноски, въззивният съд подробно е аргументирал тезата за прекомерност на уговореното възнаграждание като е отчетено, че част от хонорарът е резултативен и надхвърля данъчната оценка на имота. При липса на друг обективен критерий за материалния интерес по дела за защита на вещни права върху недвижими имоти , данъчната оценка на имота не може да бъде игнорирана при разглеждане на искането по чл.78 ал.5 ГПК. От друга страна преценявайки другия критерий – необходимите усилия на защитата при упражняване на процесуалните права , не може да бъде споделено разбирането на жалбоподателя, че уговореният по настоящото дело хонорар от 167 622 лв. не е прекомерен след като пред въззивния съд е проведено само едно заседание и фактически защитата се изчерпва с представяне на възражение по жалбата от три страници и явяване на процесуалния представител в съдебното заседание.
С оглед на изложеното не са налице основания за отмяна на обжалваното определение , с което не е уважено искането за изменение по реда на чл.248 ГПК на въззивното решение в частта за разноските и то следва да бъде потвърдено.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определението на Варненския апелативен съд № 431 от 02.08.2013г. по в. гр.д.№ 188/2013г. , постановено по реда на чл.248 ГПК , с което е оставена без уважение молбата на [фирма] [населено място] за изменение на постановеното по делото решение № 95 от 17.06.2013г. в частта за разноските.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: