О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 46
гр.София, 17.01.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
петнадесети януари две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 84/ 2014 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.2 изр.2 ГПК.
Образувано е частна жалба на А. С. Т. и М. Т. Т. срещу определение на Върховен касационен съд, І г.о. № 304 от 18.11.2013 г. по гр.д.№ 5707/ 2013 г., с което е оставена без разглеждане касационната жалба на частните жалбоподатели срещу въззивно решение № 1018 от 07.06.2013 г. по гр.д.№ 3404/ 2012 г. на Пловдивски окръжен съд, подадена на 05.07.2013 г. с вх.№ 1935. Прието е, че цената на исковете, по които е постановен актът на окръжния съд, е под 5 000 лв, а въззивно решение по искове с такава цена не подлежи на касационно обжалване.
Частните жалбоподатели поддържат, че определението е неправилно, тъй като (според съществуващата практика) правилото по чл.280 ал.2 ГПК касае само дела по парични искове, а делата за вещни права върху недвижими имоти никога не са били изключвани от обсега на касационното обжалване по критерий „обжалваем интерес”. Поддържат, че това следва да бъде възприето и при действащата редакция на закона и молят определението, с което касационната жалба е оставена без разглеждане, да бъде отменено.
Ответните по частната жалба страни Ф. О. Р. и А. А. Р., не вземат становище.
Частната жалба е допустима, но неоснователна.
С обжалваното по касационен ред въззивно решение са уважени предявените срещу частните жалбоподатели искове за предаване на владението върху недвижим имот (? идеална част от дворно място и ? идеална част от построени в него сгради). Данъчната оценка на цялото дворно място с постройките в него възлиза на 9 373,70 лв, съгласно удостоверение на [община] от 23.02.2010 г., а цената на предявените искове е 4 686,85 лв, съгласно чл.69 ал.1 т.2 пр.1 ГПК. Като ответници в основното производство, касаторите не са повдигнали въпрос за цената на исковете, такъв не повдигат и с частната жалба – техните доводи са насочени не към обосноваване на праг на касационното обжалване над 5 000 лв, а към неприложимост на чл.280 ал.2 ГПК към спорове за вещни права.
Доводите са неоснователни. След измененията в ГПК (ДВ бр.100 от 2010 г.), разпоредбата на чл.280 ал.2 ГПК предвижда начална недопустимост на касационното обжалване по отношение на въззивни съдебни актове по граждански дела, чиято цена на иска е под 5 000 лв. Законът не прави разлика по какви спорове са постановени решенията. Достатъчно е да се касае за гражданскоправен спор, по който е образувано гражданско дело. Когато е предявен ревандикационен иск, с него съдът е сезиран със спор между гражданскоправни субекти относно вещни права и по него се образува гражданско дело. Цената на иска по това дело се определя по чл.69 ал.1 т.2 ГПК и когато е до 5 000 лв, производството по спора е двуинстанционно. Правилността на съдебната практика, на която се позовават частните жалбоподатели, не следва да се обсъжда, защото тя е формирана при редакцията на ал.2 на чл.280 ГПК преди измененията, извършени със ЗИДГПК (ДВ бр.100/ 2010 г.) и понастоящем не е актуална. Същите правни изводи са направени в обжалваното определение, поради което подадената срещу него частна жалба е неоснователна и не следва да бъде уважена.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение на Върховен касационен съд, І г.о. № 304 от 18.11.2013 г. по гр.д.№ 5707/ 2013 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: