О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 58
София, 27.01.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 10.12.2013 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 3312 /2013 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.274, ал.2, изр.1 във вр. с ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по частната жалба на ТД [фирма], гр.В., чрез ю.к. К., против определение на Варненския апелативен съд № 451 от 08.07.2013 год.,по в.ч.т.д.№ 598/2012 год., с което е оставена без разглеждане, като недопустима, поради просрочие, молбата на настоящия частен жалбоподател, основана на чл.248, ал.1 ГПК за изменение/ допълване/ на определение № 348 от 29.05.2013, по ч. т. д. № 548/2012 год. на Варненския апелативен съд, чрез присъждане на деловодни разноски.
С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение, по съображения за необоснованост и допуснато нарушение на съществените съдопроизводствени правила, поради което се иска отмяната му. Частният жалбоподател поддържа, че в нарушение на процесуалния закон въззивният съд не е съобразил, че искането му за допълване на горепосоченото определение на същия съд с което е потвърдено определение на В. № 4002 от 24.08.2012 год., обективирано в молбата му от 19.06.2013 год. е в рамките на срока по чл. 248, ал.1 ГПК, предвид датата на влизане в сила на същото.
Ответникът по частната жалба- Л. И. К. в срока по чл.276, ал.1 ГПК е възразил по основателността и.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираните оплаквания и съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК провери данните по делото, намира:
Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на касационен контрол прекратителен съдебен акт, постановен за първи път от въззивния съд, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение.
За да постанови обжалваното определение съставът на Варненския апелативен съд е приел, че молбата на настоящия частен жалбоподател, основана на чл.248, ал.1 ГПК е подадена след срока за касационно обжалване, който за молителя е изтекъл на 11.06.2013 год., поради което същата е процесуално недопустима и не подлежи на разглеждане.
Определението е правилно и следва да бъде потвърдено.
Съгласно постановките в т.14 от ТР № 6 /2012 год. на ОСГТК на ВКС началният момент, от който започва да тече срока по чл. 248, ал. 1 ГПК за подаване на молба за допълване или изменение на решението в частта за разноските и по отношение на страната, която няма интерес да го обжалва, тече от уведомяването й за решението/ определението/, ако същото е обжалваемо.
В случая настоящият частен жалбоподател, като ответник по спора по предявен иск с правно основание чл.74, ал.1 ТЗ безспорно няма правен интерес да обжалва първоинстанционното определение на Варненския окръжен съд № 4002/24.08.2012 год., по т.д.№ 3132/2011 год., с което е прекратено производството по делото, като недопустимо. В срока за въззивно обжалване, обаче, както правилно е счел и Варненският апелативен съд същият е следвало да упражни процесуалното си потестативно право по чл.248, ал.1 ГПК, предвид липсата на произнасяне по своевременно заявеното от него искане за присъждане на деловодни разноски и процесуалното правило на чл.78, ал.4 ГПК.
Видно от приложеното на л.119 съобщение, [фирма], като ответник в процеса, е редовно уведомен за определението на В. на 28. 08.2012 год., чрез процесуалния си представител – ю.к. К..
Следователно преклузивният срок по чл.248, ал.1, изр.1 ГПК относно искането за изменение на първоинстанционния съдебен акт в частта за деловодните разноски за последния е изтекъл на 04.09.2012 год., с което е преклудирано и правото му на тези разходи за производството пред В..
Същото се отнася и до деловодните разноски, направени от настоящия частен жалбоподател в производството пред Варненския апелативен съд, които наистина е претендирал своевременно с отговора си на въззивната жалба. С определение № 348 от 29.05.2013 год., по в.ч.т.д.№ 598/2012 год. Варненският апелативен съд е потвърдил обжалваното пред него прекратително определение на Варненския окръжен съд. Въззивния съдебен акт е редовно съобщен на процесуалния представител на [фирма] на 04.06.2013 год., поради което срокът за касационно обжалване за страната – ответник по спора е изтекъл на 11.06.2013 год.. Обстоятелството, че същата няма правен интерес да обжалва определението на въззивния съд пред ВКС не изключа принципната му обжалваемост пред касационната инстанция по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Поради това и обстоятелството, че в рамките на едноседмичния срок по чл.248, ал.1, изр.1 ГПК, чието начало за [фирма] е датата на връченото му определение на Варненския апелативен съд, последният не е поискал допълване / изменение на същото в частта за деловодните разноски, а е сторил това едва на 19.06.2013 год., обосновава правен извод, че молба вх.№ 19277, в която искането [фирма] е обективирано, е просрочена. С изтичане на установения от законодателя преклузивен срок по чл.248, ал.1, изр.1 ГПК е преклудирано самото потестативно право на страната да сезира съответната инстанция с искане за изменение, респ. допълване на съдебния и акт в частта за деловодните и разноски, поради което молбата, като процесуално недопустима, правилно е била оставена без разглеждане.
Както е посочено и в цитираното по- горе ТР № 1/2012 год. на ОСГТК на ВКС – т.14, датата на влизане в сила на въззивния съдебен акт, на която частният жалбоподател се позовава, за да обоснове процесуалната допустимост на молбата си по чл.248, ал.1 ГПК пред въззивния съд, е правно ирелевантна, когато този съдебен акт, както е в разглеждания случай е обжалваем.
Отделен в тази вр. остава въпросът, че липсва процесуална възможност по действащия ГПК въззивната инстанция за първи път да се произнесе по отговорността за деловодните разноски за първоинстанционното производство, когато първоинстанционният съд е пропуснал да стори това.
Мотивиран от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн.чл.278, ал.1 и сл. ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определението на Варненския апелативен съд № 451 от 08.07.2013 год., по ч.т.д.№ 598/2012 год., по описа на с.с..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: